Технологии за закрито земеделие вдигат добива

Закритите ферми имат допълнителни слоеве и така увеличават площта за отглеждане
(снимка: CC0 Public Domain)

Пазарът на технологии за т.нар. закрито земеделие ще достигне стойност от 24,8 милиарда щатски долара до 2026 г., според нов доклад на MarketsandMarkets. Аеропониката е най-перспективна: тя се счита за бъдещето на технологиите за закрито земеделие.

За 2020 година пазарът се оценява на 14,5 милиарда щатски долара. Очаква се той да расте средно с по 9,4% от 2020 г. нататък. Според доклада, по-високият добив в сравнение с конвенционалните земеделски практики, както и по-доброто съотношение между добивите и ограничените земни ресурси са някои от ключовите фактори, пораждащи растежа на пазара на технологии за закрито земеделие през прогнозния период.

Парникова хидропоника

Според данни на USDA, през 2016 г. средният добив на домати, отглеждани чрез оранжерийна хидропоника, е бил повече от пет пъти по-голям в сравнение с този при традиционно отглежданите домати (10,59 паунда на квадратен фут спрямо 1,85 паунда на квадратен фут). „Следователно закритите ферми могат да увеличат общия добив на реколта чрез подреждане на допълнителни слоеве и увеличаване на площта за отглеждане”, казват изследователите.

Спестяване на земя и вода

При вертикалното земеделие всяко разработено съоръжение намалява стократно необходимостта от оползотворяване на земята, се посочва в доклада. Нивото на загуба на вода е значително по-малко в сравнение с конвенционалното земеделие.

Вътрешните ферми рециркулират и използват повторно водата. В резултат на това водата, която е необходима за отглеждането на дадени култури, е средно с 95% по-малко в сравнение с нужната при отглеждане на открито.

Ограничения: високи първоначални инвестиции

Първоначалните разходи за изграждане на съоръжения за закрито земеделие са по-високи в сравнение с инвестицията, изисквана в традиционното земеделие. Един от основните фактори, които са причина за високата инвестиция, е цената на градската земя – значително по-висока от тази на земеделските земи.

Наред с това енергията представлява значително перо в общия обем на оперативните разходи. Така например, при вертикалните ферми осветлението работи по 16 часа на денонощие, докато в оранжериите се прилага светлина значително по-малко време – всъщност най-много до 9 часа на ден (през зимата).

Макар че е привлякъл над 1 милиард долара финансиране от 2015 г. насам, секторът на вертикалното земеделие е изправен пред огромни предизвикателства. Осигуряването на осветление във вертикалната ферма и контролирането на вътрешната температура и влажност са свързани с високи разходи – и са трудоемки.

Контролът на създаваната вътрешна среда в сградите трябва да е съвършен, като това обхваща не само осветлението и температурата, но и опрашването и дори подредбата на растенията.

От фермерите се изисква да направят висока първоначална инвестиция за устройствата и оборудването, използвани за закрито земеделие. Това е едно от основните ограничения за пазара на технологии за отглеждане на закрито, казват изследователите.

Аеропониката – бъдещето

От гледна точка на технологиите на отглеждане на земеделските култури се очаква сегментът на аеропониката да регистрира най-бързия растеж на пазара на технологии за земеделие на закрито. Според MarketsandMarkets, аеропониката се счита за бъдещето на технологиите на закритото земеделие. Този подход улеснява по-бързия растеж на растенията, позволявайки отглеждането на повече растения или семена за по-малко време в сравнение с „нормалните” условия.

Аеропониката може да се контролира външно чрез компютри или таймери за пускане и спиране на системите за овлажняване през редовни интервали и не изисква често използване на пестициди, плевене и други традиционни процеси на поддръжка – голямо предимство в сравнение с конвенционалното земеделие. Наред с това аеропониката е свързана с използването на много малко вода.

Коментари по темата: „Технологии за закрито земеделие вдигат добива”

добавете коментар...

  1. Фофу

    Фофуфен 17/03/2021 07:40 Хермафродитния коч пак нещо загрухтя. Праскал се с други кочове из софйските ферми и сега е много горд. И няма да се даде, защото това е единствената му възможнист да се гордее с нещо.

  2. Фофуфен

    Фофич, чета те и гледам, поумнял си. Ама още ти е рано да даваш или отнемаш точки. Голямата разлика мевжду малките и големите населени места е в качеството на обучение и разнообразиет от контакти. Има 1000 предпоставки в дълбоката провинция да те приемат в специалност, за която в митрополията няма да можеш да си позволиш и да мечтаеш. Термопомпата е страхотна технология, но добавените стойности по веригата я правят не много оправдана във финансово отношение за потребителя. Гледам тези с тръби в земята имат по 20 години гаранция. Частична…

  3. Фофу

    А, ето, явно заасегнах някой Ентелект.
    Ентелекте, Човек ИЗБИРА с кой израства, с кой е в компания, от кого избира да се учи, да наподобяввя. В едно населено място с примерно 1000 човека нагоре статистически има всякакви. Човек избира дали ще е в компания с тъпанарите или умните и т.н.

    7 -те години са във връзка със семейната среда. Не вярвам да вярваш, че човек е наясно кое е София, Каспичан или Бреница Врачанско до своята 7 годишна възраст. И до тогава не е в почти никакви взаимодействия с други освен в семейството. Малко мисли когато пишеш.

    Извинявай ако отнемам точки от поводите ти за лично доволство. Потърси нещо друго. Някакви достижения в личен или обществен план примерно.

  4. Европейски селянин

    Има значение разбира се за ЕНтелекта в каква среда си израснал и с какви хора, съседи, приятели, село или град и най-накрая държава. Не случайно казват първите 7 години от живота определят манталитета и културата на човек до края на живота му остават неизкореними белези, акцент, диалект, културата и начина мислене.

  5. Фофу

    На вкус са като блатни водорасли. Които иска да си дава парите и да ги яде. Язе обаче като съм по-прост и не си късам корените със селото ми, си ги отглеждам сам.

    А щом се развиват значи има клиентела. Визирам всички Ентелигенти които изоставиха селските си къщи и се юрнаха по градовете и ентелигентно бутат количките и плащат каквото им кажат. Ама то щото после, децата нали викат – Аз съм кореняк софиянец, не съм тъп селянин. Е, браво, щом мислиш, че географията има нещо общо с Ентелекта …
    А между другото, мас продакшъна за все по разарстващите се градове води до още една безумна жестокост, малките мъжки пиленца които няма да станат носачки на яйца биват смилани почти веднага, още преди да са клъвнали и едно зрънце. Ако някой не знае, да знае.

  6. koko

    На вкус как са 🙂

  7. анти-Маринов

    Маринов, ри си голям фут – ходи да четеш другаде. Бегай даже…

  8. Маринов

    Да бяхте се напънали малко и да преведете средния добив (10,59 паунда на квадратен фут спрямо 1,85 паунда на квадратен фут) на разбираем български език!

Коментар