Неусетно стигаме до зависимост от мистериозни машини, които взимат решения, засягащи милиони хора
(снимка: CC0 Public Domain)
Ще успеят ли роботите да ни отнемат работата? Техническият колумнист от „Ню Йорк Таймс“ Кевин Руз казва, че бизнес-организациите и правителствата все по-често използват средства за автоматизация и изкуствен интелект с цел намаляване на разходите, трансформиране на работните места и… премахване на работни места – и тепърва ни предстоят още промени.
„Трябва да се подготвим за възможността много хора да пропаднат през ситото на тази технологична трансформация“, казва Руз. „Това се е случвало по време на всяка друга технологична трансформация, която историята познава, и ще се случи и този път. И всъщност вече се случва“.
В новата си книга „Да се подсигурим: 9 правила за хората в ерата на автоматизацията“ Руз изследва предимствата и клопките на автоматизацията. Той очертава пътя, по който ние като общество можем да управляваме отговорно технологичните иновации.
Автоматизацията може да доведе до огромни научни пробиви, отбелязва авторът, цитиран в публикация на NPR. „Тя може да ни помогне да лекуваме редки болести. Може да ни помогне да се справим с климатичната криза. Може да направи редица невероятни неща, от които наистина имаме нужда“, казва той.
Но, според Руз, не е неоснователна тревогата относно мотивацията на отговорните хора, особено „ръководителите на големи компании, които използват автоматизация, за да заменят работниците, без да трансформират своите компании, без да разработват нови продукти“. „Те не се опитват да правят иновации и да трансформират бизнеса си“, казва той. „Те просто се опитват да вършат същото количество работа с по-малко хора“.
Но се появяват нови професии, нали?
Всички сме чували този аргумент – че автоматизацията и изкуственият интелект ще унищожат някои работни места, но за сметка на това ще създадат други работни места – и че тези нови работни места ще компенсират изгубените. Но, според Руз, вглеждайки се в настоящето на изкуствения разум и в миналото на автоматизацията, имаме основания да се притесняваме, че няма да е точно така. И няма да е никак прекрасно.
По време на индустриалната революция, например, много хора дълго време не си намират работа. Заплатите на работниците ни най-малко не нарастват пропорционално на корпоративните печалби. Много от хората, преживели технологични трансформации, в действителност са преживели тежки времена, казва Руз. Не съществува правило, че животът става по-добър, по-весел, по-качествен, благодарение на новата технология.
Има и още нещо. Днес изкуственият интелект не просто замества повтарящия се ръчен труд. Той също така замества повтарящия се умствен труд. ИИ е в състояние да изпълнява задачи с по-висока стойност, а не само да премества данни от една електронна таблица в друга или да мести автомобилни части в завода.
Синтетичният ум е способен да върши работата на служителите в много области, която обикновено изисква специализирано образование. Това е важна разлика, която има значение.
Друга съществена разлика спрямо досегашните технологични революции се крие в ефекта, който автоматизацията оказва върху икономиката. Докато през по-голямата част от 20-ти век автоматизацията създава нови работни места по-бързо, отколкото унищожава старите, през последните няколко десетилетия се наблюдава точно обратното: старите работни места изчезват по-бързо, отколкото се създават нови работни места, подчертава Руз.
Бюрократичните ботове
„Не мисля, че хората осъзнават добре до каква степен компютърни алгоритми определят важни неща в живота ни – като например кой да получава дадени обезщетения, кой отговаря на дадени условия за помощи, кой има право да кандидатства за социално жилище и др. Понякога тези алгоритми работят много добре, а друг път – не толкова добре,“ казва Руз.
Той напомня случаи, в които алгоритми за оценяване на кандидатстващи по схема за помощи са ги изхвърлени, макар да отговарят на критериите, заради бъг в самия алгоритъм. „Това повлиява на живота на хората по реални, осезаеми начини“.
Има и други видове ботове, които се използват от правителствата в системата на наказателното правосъдие, например, за да предскажат дали даден подсъдим може да извърши повторно нарушението, ако бъде освободен условно. Тези алгоритми обикновено не са отворени и не могат да бъдат инспектирани от обществеността – те са нещо като „черни кутии“, а ние всъщност не знаем как работят. За тях няма отчетност.
В резултат на това стигаме до зависимост от мистериозни машини, които взимат решения, засягащи милиони хора, без всъщност да разбираме какво правят, казва Руз.
Кой и как може да се „подсигури“?
Изглежда, че с течение на времето сме се съсредоточили върху това да подготвяме хората за бъдещето по дълбоко погрешен начин: казваме им да развиват технически умения в области като компютърните науки и инженерството, споделя Руз.
„Казваме на хората да станат възможно най-продуктивни, за да оптимизират живота си, да се отърват от всичката неефективност и да прекарат времето си възможно най-ефективно; по същество – да станат подобни на машини. Но в действителност това, на което трябва да учим хората, е да се държим повече като хора; да правим нещата, които машините не могат“, казва той.
Има три категории работа, които е малко вероятно да бъдат автоматизирани в близко бъдеще. Едната е „работа с изненади“. Става дума за дейности, които включват сложни правила, променяща се среда, неочаквани променливи. ИИ и автоматизацията се справят добре, но в предвидима, равномерна среда. Те „обичат“ конкретни правила, ясна и ограничена среда и повтарящи се действия. Ето защо ИИ може да победи човек на шах, но ако поискате алгоритъм да преподава на деца от детска градина, той ще се провали. Така е, защото подобна работа е непредсказуема, всеки миг е различна, неравномерна, пълна с изненади. „Тези работни места на „изненадата“ са относително безопасни“, смята Руз.
Втората категория са „социалните работни места“. При тях работата на човека е да кара хората да усещат нещо, а не да правят продукт. Това са, например, работните места в социалните служби и здравеопазването, медицинските сестри, но също и хората, които извършват някакъв емоционален труд като част от работата си, професионалисти като стюардеси и баристи – за тях обикновено не смятаме, че са „социални“ работници, но работата им включва елемент, който кара хората „да усещат нещо“.
Третата категория труд, която – според Руз – е безопасна, е „дефицитната работа“. Става дума за работа с някакви ситуации с високи залози, редки комбинации от умения или съчетания на експертност от коренно различни сфери. Това са работни места, които са неприемливи за автоматизиране.