Цифровата пропаст се разтваря – все повече хора изостават

Младежите, които са лишени от интернет достъп, изостават в образованието си
(снимка: CCO Public Domain)

Пазаруване на хранителни стоки, банкиране, работа: малко са нещата от съвременния живот, които не се случват онлайн. Но голям брой хора не само не могат да се възползват от тези удобства, а страдат. Британско проучване постави на масата, за пореден път, темата за новата дигитална пропаст – тази между хората, които имат интернет и го използват активно, и онези, които нямат интернет и поради това изостават, лишени са от доходи, образование, работа.

До 6% от британските домакинства са се оказали изцяло офлайн през миналата година. Много от тях казват, че интернет е „твърде сложен” за тях. Може да се предположи, че това са предимно по-възрастни хора, които обаче също имат нужда от работа, възможност за пазаруване, възможност за общуване.

За някои от хората с ограничени цифрови умения кризата беше катализатор за промяна, който ги подтикна да възприемат новите технологии и да се ориентират по-добре онлайн, смятат социалните анализатори. За други обаче резкият преход към онлайн дейности се оказа бич. Те се чувстват по-изостанали, по-самотни, още по-безсилни пред лицето на новите технологии от преди.

Най-засегнати са по-възрастните хора, за които тези нови технологии са чужди и плашещи, както и социално слабите групи. Тези части от населението са усетили по-остро недостатъците на това да бъдат офлайн – такива като социална изолация или по-малко възможности да изпълняват определени дейности.

Някои от най-поразителните неравенства заради ограничения достъп до интернет засягат децата. Тези от тях, които нямат връзка с мрежата, не просто са лишени от достъп до информация и знание, но и от възможност за общуване с учителите. Сами с учебниците си, децата трудно могат да се учат успоредно с онези свои връстници, които имат компютър и интернет, имат връзка с учителите си и могат да слушат уроците от своите преподаватели.

Най-силно засегнати са финансово уязвимите домакинства, където е много по-вероятно децата да нямат компютър и връзка към мрежата. Не е за подценяване и фактът, че в много домакинства, макар да има интернет връзка, липсват достатъчно крайни устройства, за да могат всички да работят или учат спокойно. Често пъти в такива семейства децата са принудени да си „поделят” един компютър, лишавайки се от част от уроците си. Това подкопава учебния процес и, освен ако родителите не се намесват активно и систематично, води до изоставане спрямо съучениците.

„Това е доказателство за големите различия в достъпа на учениците от по-богатите семейства спрямо учениците в неравностойно положение до дистанционно обучение по време на кризата”, казва Ник Дейвис, програмен директор в британския Институт за управление, цитиран от ZDNet. „В по-богатите семейства учащите получиха повече време да отделят за образователни дейности в пандемията, допринасяйки за увеличаване на разликата в образователните постижения”.

Според него, по време на карантина учениците от по-богатите семейства прекарват средно около 75 минути повече на ден за образователни дейности в сравнение с децата от по-бедните семейства.

Далеч от вниманието на изследователи, анализатори и политици остава и въпросът за това как се отразява електронното учене на децата, когато се използва малко устройство като смартфон. Макар теоретично да изглежда, че това е решение на проблема с липсата на компютър, дългосрочните последици от използването на смартфони за обучение тепърва ще започнат да излизат наяве.

Продължителното гледане в малкия екран означава, за много от децата, развитие на късогледство – проблем, вече наблюдаван в други страни по света, където смартфоните отдавна са разпространени и силно използвани от малчуганите.

Всичко това означава, вкратце, че дигиталната пропаст се разтваря с все по-голяма сила. Младежите, които са лишени от интернет достъп или устройство за достъп, изостават в образованието и се сдобиват с дълготрайни здравословни проблеми.

А според британските изследователи, в дългосрочен план липсата на обучение поради недостиг на цифрово оборудване може да доведе до 2,5% по-ниски доходи по-късно в живота, както и до по-голям риск от безработица и живот в бедност.

„Учениците вече са загубили време от обучението, в по-малка или в по-голяма степен”, казва Дейвис. „Въпросът е какво се случва, ако училищата затворят отново”.

Според него, опасността от следващо затваряне на училищата задължава правителствата да имат „резервен план”, който да гарантира, че „учениците в неравностойно положение няма да изостават повече”.