Площта, заета от един бит за данни, в момента е 30 нанометра
(снимка: CC0 Public Domain)
Всеки миг човечеството генерира огромни обеми информация. Това е резултат от цифровата революция в последните десетилетия, която същевременно направи възможно лесното съхранение, достъп и ползване на натрупаната информация.
Древните хора са съхранявали информация, използвайки скални рисунки. Най-старите от тях са направени преди 40 000 години. В хода на еволюцията и развитието на човечеството, с появата на първите езици и пълноценното писане, се появяват нови възможности за съхранение на информация, по-специално на хартия.
В продължение на повече от хиляда години хартията остава основният запас от информация. Но през последните 150 години ситуацията се промени драстично. Човечеството напредна през тези години много по-бързо от преди, а цифровата електроника се превърна в едно от най-важните изобретения в съвременната история.
След създаването на транзисторите през 1947 г. и първия интегриран микрочип през 1956 г. животът на хората се променя коренно. Човечеството постигна невероятни резултати в области като компютърни технологии, безжични комуникации, интернет, изкуствен интелект и в същото време – в медицината, генетиката и космическата индустрия.
И също толкова важно е, че цифровият напредък доведе до изобретяване на нови видове устройства за съхранение на данни, по-специално компютърни твърди дискове. Това изобретение оказа силно влияние върху начина, по който хората съхраняват и обработват информация. Преходна точка беше 1996 г., когато цифровите медии станаха по-евтини за използване от хартията.
За съхранение на информация се използват различни технологии. Най-често срещаните са: магнитни твърди дискове (HDD), оптични дискове (CD, DVD, Blu-Ray) и полупроводникови устройства (SSD, флаш карти). Всеки тип е важен по свой начин и е най-подходящ за решаване на конкретни проблеми.
Полупроводниковите носители се използват по-често в преносимата електроника, медийното съдържание (игри, музика, филми) се съхранява на оптични дискове, а магнитните устройства са предпочитани за съхраняване на голямо количество данни (на компютри и сървъри в центрове за данни).
Всички хранилища за цифрови данни работят на един и същ принцип: информацията се съхранява на дискове под формата на логически единици и нули, известни още като „битове” (8 бита на байт). В момента площта, заета от един бит за данни, е 30 нанометра. Ето защо съвременните устройства за съхранение са толкова трудни за проектиране – те трябва да взаимодействат на атомно ниво с материалите, използвани за създаване на самите носители.