Помръкна ли бляскавата репутация на Бил Гейтс

През последните години Гейтс се постара да се „ребрандира”
(снимка: Gatestnotes.com)

Разводът на Бил Гейтс с Мелинда предизвика серия от коментари. Заговори се и, че оттеглянето му от Microsoft е свързано с някогашна афера с колежка – твърдение, което, както може да се очаква, се отрича от Гейтс. Но блестящата репутация на милиардера всъщност е съвсем отскоро.

В своя обзорна статия изданието Quartz напомня, че технологичният лидер далеч не винаги е бил известен като симпатичен добродетелен възрастен в пухкав пуловер, препоръчващ книги. Макар че в последните години Гейтс беше свързван до голяма степен с неговата филантропска работа във фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, допреди това той винаги се е показвал като „алчен монополист”.

Историята на един монополист

Гейтс основава Microsoft през 1975 г. заедно със своя приятел от детството Пол Алън. Той се отказва от Харвард, за да се съсредоточи върху бизнеса. Към 1987 г., на 31 години, той е най-младият милиардер в света.

С бляскавия успех на Microsoft и нарастващото богатство на Гейтс идва и апетитът за още. Както отбелязва NPR, към края на 90-те години на миналия век „много техничари виждат Гейтс като олицетворение на корпоративното зло”.

Ентусиастите на Mac например виждат Гейтс и Microsoft като антипод на свободолюбивия, идеалистичен Apple. История от списание Time от 1997 г. отбелязва, че Гейтс е бил разглеждан сред ентусиастите на Mac като „отвратителен Дарт Вейдър – лошият милиардер, който узурпира идеята за лесната за използване операционна система Macintosh, където всичко се случва с посочване и кликване, за своята [доминираща вече] Microsoft Windows”.

Но не само служителите на Стив Джобс са разтревожени от господството на Microsoft в компютърния свят. В устна реч във връзка с антимонополния иск на Министерството на правосъдието на САЩ срещу Microsoft, Джон Мителхаузер, инженер-основател на Netscape, разказва пред The Ringer:

„Дълга е историята на първия текстов редактор, който получи популярност, WordPerfect – и той беше убит от Microsoft Word. И първата електронна таблица беше Lotus. И тя почти беше убита от Microsoft Excel. Всяка компания, която имаше успех и се занимаваше със софтуер, имаше две възможности – едната бе Microsoft да копира това, което сте направили, и да го направи по-добре и да вземе бизнеса, или второ – да бъде купена от Microsoft”.

Методът на Microsoft за елиминиране на конкуренцията чрез придобиване е станал дори тема на епизод от анимационната поредица „Симпсън” от 1998 г. Същата година Гейтс бе ударен по лицето с парче пай в Брюксел.

Гейтс бе в основата и на продължителна война на Microsoft срещу нещо, което софтуерната фирма нямаше как да купи, за да елиминира: софтуера с отворен код. В тази война срещу свободния софтуер бяха вложени огромни финансови ресурси с единствената цел да се насади убеждението, че „Linux е рак”.

Показания в Конгреса

Кулминацията на антитръстовите мерки спрямо Microsoft беше изслушването в Конгреса през 1998 г., където Гейтс се прочу със своите показания, излизайки като самонадеян и арогантен бизнесмен, и с разправии относно дефиницията на думи като „засегнат”.

„Изглеждаше зле, няма съмнение. Той не изглеждаше правдив. Той изглеждаше пресметлив и мисля, че вероятно и двете са навредили на обществения имидж на Microsoft и са повлияли”, каза съдията по делото за антитръстовото правосъдие Дъг Меламед пред The Ringer. По-късно самият Гейтс каза пред New Yorker, че „съжалява за „подигравателните” реплики към регулаторите”.

Федералният окръжен съдия Томас Пенфийлд Джаксън нареди Microsoft да бъде разделен на две през 2000 г. В крайна сметка решението беше отменено при обжалване, но Microsoft загуби господството си така или иначе с изгряването на нови корпоративни звезди като Google.

Гейтс като офис-грубиян

Оказва се, че има и доклади за поведението на Гейтс като млад шеф и колега, които често са нелицеприятни. „Той е брилянтен бизнесмен”, казва писателят от Ню Йорк Кен Аулета. Той е автор на книгата „Световна война 3.0: Microsoft и нейните врагове”. Но Аулета продължи да рисува портрет на Гейтс като незрял тиранин:

„[По] много начини той е дете. Той е асоциален. И той се държеше, държи се като дете, когато е разстроено. Има гняв. Има истерични прояви”.

Някои от колегите на Гейтс също го представят като грубиян, склонен да псува по време на срещи и да тормози служителите в така наречените „залпови писма” – съобщения, изпращани късно вечер, съдържащи редове като „това е най-скапаният код, писан някога”.

Знае се, че Гейтс е ходел на фирмения паркинг през уикендите, за да види кой отива на работа през почивните дни. „Знаех регистрационните номера на всички, за да мога да гледам на паркинга и да видя кога хората влизат, кога си тръгват”, признава Гейтс в интервю на BBC Radio 4 в програмата Desert Island Discs.

Като алчен и недостоен се показва Гейтс през последното десетилетие в отношенията си с Пол Алън. В мемоарите на Алън от 2011 г. Алън пише, че докато се е възстановявал от Лимфома на Ходжкин (вид рак), е чул как Гейтс разговаря с тогавашния бизнес-мениджър на Microsoft Стив Балмър: Гейтс се е оплакал от „липса на производителност” у Алън и обмислял как да намали собствения капитал на Алън в компанията.

„Помогнах за стартирането на компанията и все още бях активен член на ръководството, макар и ограничен заради моето заболяване, а сега моят партньор и колега планираше как да ме изтръгне оттам”, спомня си Алън. (Той и Гейтс се помиряват преди смъртта на Алън през 2018 г.)

Златни години

През последните години Гейтс се постара да се „ребрандира”. Той се оттегли от поста главен изпълнителен директор на Microsoft през 2000 г. и все повече се посвети на филантропията, печелейки отличия за благотворителност. Появи се на корицата на списание „Тайм” за 2005 г. като „Добър самарянин” и „Личност на годината”. Прочу се с работата си по глобалното обществено здраве и икономическо развитие.

Критиците на Гейтс често поставяха под съмнение ефикасността, фокуса и влиянието на дейността на фондацията. Например, огромният обем финансиране, което той даде за разработването на „соларна тоалетна” така и не доведе до смислен резултат, камо ли да повишаване на нивото на хигиената в бедните страни. Но подобни критики обикновено бяха заглушени от позитивния хор на масовите медии.

Даването на обещание, каквото Гейтс стартира с Уорън Бъфет през 2010 г. в опит да убеди милиардерите да дарят поне половината от богатството си, допълнително подсили имиджа на Гейтс като филантроп.

Междувременно на няколко етапа бяха разкрити подробности за връзката на Гейтс с Джефри Епщайн – американски финансист, осъден за сексуално насилие. Епщайн се прочу със създадения от него „елит”, поръчвал жени и деца за сексуални забавления. Насилникът стана известен с притежанието на частен самолет Boeing 727, наречен „Лолита експрес” от местните жители на Вирджинските острови заради честите си пристигания с „очевидно непълнолетни момичета” на борда. Гейтс така и не отговори на многобройните запитвания относно работата, която имал съвместно с Епщайн и заради която двамата са летели на „Лолита Експрес”.

Същевременно New York Times имаше публикация за „предполагаемия навик на Гейтс да налита на жени”, които са работили за него. Това „понякога създава[ло] неудобна работна среда”. Wall Street Journal пък установи, че Гейтс се е оттеглил от борда на Microsoft през 2020 г., тъй като бордът започнал разследване дали е имал неподходящи отношения, започнали години по-рано със служител на Microsoft (говорителят на Гейтс призна аферата, но заяви, че това не е свързано с оттеглянето му).

С две думи, мрачната история за развода сякаш изтрива един репутационен блясък, светил твърде кратко, поставяйки отново на преден план въпроса за филантропията на милиардерите, отклоняването на вниманието, пиедесталите…