Вече сме граждани и на „интернет държави”

Хората се превърнаха едновременно в онлайн и офлайн личности
(снимка: CC0 Public Domain)

Живеем в два свята. Ние сме граждани на различни държави, но също така сме и посетители на „интернет държави” – огромни технологични компании, които притежават глобална сила.

Въпреки че сме едновременно онлайн и офлайн личности, ние обитаваме и двете пространства едновременно – физическото и виртуалното. Следваме законите в зависимост от това къде паркираме физическото си „аз” и спазваме правилата на мрежата според това кои сайтове посещаваме и кои приложения използваме. Затова са ни нужни високотехнологични посланици.

Така смята Алексис Уиховски – заместник главен технологичен директор по иновациите в град Ню Йорк и преподавател в Колумбийския университет. Тя е автор на книгата „Информационната търговия: Как големите технологии завладяват държави, оспорват нашите права и трансформират нашия свят”.

Двоякостта на съвременния свят изглежда обърква правителствата, отбелязва Wired. Те може да осъзнават, че Big Tech има сила, подобна на тази на цяла държава, но изглежда не могат да разберат как да общуват с тези структури, които същевременно не са като на която и да е държава. В резултат, повечето държави все още нямат адекватно отношение към онлайн силите. Вместо това те се опитват да боравят с оръжия от стария свят като глоби и разпоредби.

За щастие поне шепа държави се опитват да измислят по-добър подход към Big Tech. През 2017 г. Дания влезе в историята, когато назначи Каспър Клинге, дългогодишен дипломат, да стане първият технологичен посланик в света. На въпрос за мислите му как правителствата трябва да се справят с онлайн-държавите, той отговаря така: „Товарният влак идва… така че не ИТ офисът трябва да се занимава с технологиите; това е въпрос на политика и национална сигурност. Твърде малко държави осъзнават това”.

Доскоро Дания изглеждаше единствената страна, която разглежда Big Tech като геополитическа сила, с която трябва да се съобразява. През 2021 г. обаче поне десетина други държави последваха примера на Дания. Това е обещаващо начало, макар и не достатъчно. Всяка държава се нуждае от технологични дипломати – и то бързо.

Докато държавните служители изостават от частния сектор дори по отношение на елементарната цифрова грамотност, Big Tech продължава да върви напред към бъдещето, натрупвайки глобална власт практически без контрол. От своя страна, технологичните потребители се движат между онлайн платформите до голяма степен незащитени; данните им се събират, препакетират и продават, без съгласието на потребителите, без знанието им даже.

Но технологичните посланици и дипломати могат да предложат на правителствата набор от нови тактики за справяне с този въпрос. От традиционните стратегии като официално признаване на съюзници и противници до по-модерни подходи като публично-частни партньорства – посланиците с техническо ноу-хау биха могли да помогнат на държавите да се ориентират по-пъргаво в тази „чужда територия”.

Понастоящем повечето правителства нямат ефективен план за защита на гражданите на цифровите платформи. Усилията до момента се състоят до голяма степен в размахване на пръст, плахи глоби или хладно регулиране. Нито една от тези мерки не е довела до постигането на значими промени в работата на платформите. Публичните изслушвания карат държавните служители да изглеждат ядосани и неадекватни, подобно на гневни родители, които се карат на тийнейджърите за прибиране със закъснение.

Регламентите отнемат толкова много време, че технологичният сектор често пъти въвежда иновации, преди новата нормативна база да влезе в сила. Така например, точно преди да влязат в сила Общите регламенти за защита на данните на Европейския съюз (GDPR), Facebook премести 1,5 милиарда от потребителите си от центровете за данни в ЕС, за да заобиколи новите закони за поверителност. Дори глобите се оказаха неефективни.

Милиардни глоби като тази, наложена на Google през 2019 г., в крайна сметка са само леко дразнещи, като се има предвид, че компания от нейния мащаб спечелва подобна сума само за две седмици.

Регулирането не върши работа и по друга причина. Технологичните компании непрекъснато променят и „актуализират” начините, по които описват себе си и функционирането си. Например, когато Франция прие законопроект през 2015 г., изискващ от транспортния бизнес да борави с отворени данни, компаниите за споделено пътуване използваха своите Общи условия като доказателство, че технически не са „транспортни компании”. Те се представиха като „по-скоро мачмейкъри”. И тъй като нямаше начин да се разбере колко наскоро са актуализирани Общите условия, то компаниите лесно се измъкнаха.

Френският посланик в сферата на технологиите Анри Вердие, кариерен технолог преди дипломатическото му назначение, заложи на своя опит в технологичната индустрия, за да се справи с този проблем. Благодарение на него бе разработен инструмент с отворен код, Open Terms Archive, който позволява на всеки да види каква конкретна формулировка е променена в Общите условия на над 100 различни компании. Ако правителствата искат да „изравнят условията” с Big Tech, те ще се нуждаят точно от хора с техническа подготовка като Вердие.

„Идеята, че сте дипломат, който не е обвързан с географска локация и фокусиран върху географски регион, е предизвикателство за външните министерства”, казва генералният консул на Канада Рана Саркар. Това е отчасти причина, поради която идеята среща отпор. Но нуждата от технологични дипломати е дори по-голяма от потенциалната правителствена съпротива срещу тях.

Когато става дума за „великите онлайн сили”, в момента повечето държави нямат „морков”, а само „тояга”. Затова всяка държава се нуждае от висококвалифицирани технически служители, които едновременно да разбират културните норми на дигиталната ера и пълния набор от дипломатически тактики, с които държавите разполагат.

Австрийският технически посланик Мартин Раухбауер обяснява това по следния начин: „Ние виждаме себе си… като преводачи между различни светове. И предвид това време на социална дигитална трансформация, мисля, че е необходима дипломация”.

Светът се нуждае от технологичните дипломати не само за да посредничат при разногласия между правителствата и технологичните компании. Тези посланици са нужни и за подпомагане на сътрудничеството между правителствата и технологичните компании с цел справянето със заплахи, които избуяват благодарение на неконтролираността на онлайн средата. Платформите в интернет позволяват обединяване и ускоряване на терористични дейности, насаждане на омраза и други вредни явления.

„Въпреки че смятаме, че социалните мрежи и техният бизнес модел са част от проблема, ние виждаме, че те трябва да бъдат и част от решението”, казва Вердие. „И това означава, че трябва да имаме нови правила и нови средства за взаимодействие с тях”.

Една от причините да се надяваме, че подобни посланици ще станат честа практика, е фактът, че някои „онлайн държави” не чакат правителствата да направят първия ход. Microsoft, например, отвори свои офиси към ООН и Европейския съюз през 2020 г. Така създаде пространство за дипломатически, а не само за търговски взаимоотношения.

ООН, от своя страна, ги прие с отворени обятия. Когато генералният секретар Антонио Гутериш свика „кръгла маса на високо равнище” относно изменението на климата през есента на 2020 г., той покани национални лидери като британския премиер Борис Джонсън, канадския премиер Джъстин Трюдо и… президента на Microsoft Брад Смит.

Няма прецедент за предизвикателствата от дигиталната ера. Правителствата се нуждаят от адаптивни, бързо мислещи дипломати. „Няма ръководства, няма най-добри практики”, казва Раухбауер. „Трябва да измислим всичко в движение и да го измислим сами”.

Изправени пред бързо разрастващите се технологични империи, правителствата трябва да използват всички възможни инструменти, за да установят регулирани отношения с онлайн държавите. Технологичните дипломати са най-добрият начин за дадена страна не само да разбере, но и с времето да постигне устойчив мир с дигиталния свят.