Повече от 1/3 от трудещите се в ЕС работят изключително от дома си, сочат проучвания
(снимка: CC0 Public Domain)
Понякога може да изглежда, че сме качили целия си живот в интернет: банкови сметки, публикации в социалните медии, профили за запознанства, работни писма – всичко това е там в този мъгляв облак от цифрова информация. Проблемите с този нов дигитален начин на живот са добре известни. Смята се, че социалните медии създават „балони“, в които хората се въвличат в погрешна представа за общественото мнение. Големите технологични компании пък правят пари от нашите лични данни.
В подобна ситуация един от шестте стратегически приоритета на Европейската комисия за периода 2019-2024 г. е да се създаде „Европа, годна за цифровата епоха“. Целта е технологията да работи за хората; цифровата икономика трябва да бъде справедлива; тя трябва да подкрепя отворено, демократично и устойчиво общество, отбелязва Horizon – The EU Research & Innovation Magazine.
Пандемията Covid-19 постави „ракетни ускорители“ на прехода към цифрово общество. Едно проучване, проведено през юли 2020 г., установи, че повече от 1/3 от работещите в ЕС работят изключително от дома си. Това означава, че те разчитат почти изключително на цифрови инструменти за социализация, работа и достъп до всички държавни услуги, от които се нуждаят. Сега все повече изследователи се питат: дали да разчитаме изцяло на цифровите инструменти е най-мъдрия път?
Този въпрос си задава д-р Матю Денис от Техническия университет в Делфт, Холандия. Д-р Денис е етик, който се интересува от прилагането на философията на благополучието на човека в дигиталната ера. Философите отдавна се чудят какво представлява „добър живот“ и от Аристотел до Конфуций те дават свои собствени, различни отговори. Една от основните идеи е, че щастието само по себе си е важно, но не е достатъчно; има хора, които са субективно щастливи, но все още не живеят страхотно.
„Кои са другите важни аспекти на благополучието – зависи от това кого питате“, каза д-р Денис. „Може да става въпрос за изпълнение на роли в обществото или постижения и принос към обществото. По-модерни етици като мен са доста заинтересовани от идеята, че преследването на страстите е важна част от благополучието.“
Дигитално благосъстояние
Д-р Денис е част от работна група в Делфт, която разглежда етиката на иновациите в ерата Covid-19. Чрез групата той извърши работа, която изследва как да управляваме нашето цифрово благосъстояние.
Идеята, че времето, което прекарваме онлайн, е лошо за нас, е противоречива. Д-р Денис посочва, че най-новите изследвания показват, че времето, прекарано онлайн, може да бъде лошо за психичното ни здраве, не непременно. Наистина трябва да вземем предвид това, което правим онлайн – дал водим разговор с приятели или просто безцелно скролваме? Това са съвсем различни неща. Един доклад за 2019 г. от Института за изследване на щастието в Копенхаген, Дания, установява, че най-честите потребители на социални медии „са по-малко доволни от живота си и правят по-негативни социални сравнения“.
Д-р Денис разглежда три рамки за подобряване на нашето цифрово благосъстояние при пандемични условия. Първата е рамка, основана на правила, като тази, формирана от базираната в САЩ организация с нестопанска цел „Център за хуманни технологии“. Те предлагат на хората да си наложат някои конкретни стъпки, като например да ограничат времето, което прекарват пред дигиталните си устройства, и да се погрижат да правят упражнения, предназначени да фокусират вниманието.
Втората включва стратегии, свързани с характера – които гласят, че е добре да култивираме черти на характера, които ще бъдат полезни в онлайн сферата, като например способността да контролираме къде насочваме вниманието си.
Третият подход касае не толкова отделните хора, колкото дизайнерите. Това предполага да се промени изрично начинът, по който онлайн пространствата биват проектирани, така че да не ни подтикват да правим избори, които са лоши за нашето благосъстояние.
Нито една от тези рамки сама по себе си не може да осигури перфектен път към дигитално благосъстояние, заключава д-р Денис. Той обаче казва, че е по-вероятно да успеем да преодолеем предизвикателствата, поставени от света след коронавирус, чрез комбиниране на най-добрите елементи от всяка от тях.
Дигиталната бездна
Докато вървим ускорено към цифрово общество, последиците от последната година отиват отвъд начина, по който прекарваме времето си онлайн. Събирането на данни на хората също има последици. Това касае и неприкосновеността, и независимостта, и благосъстоянието и други важни аспекти на живота, включително достъпа до социални грижи.
От 2015 г. Стефания Милан, доцент по нови медии и дигитална култура в Университета на Амстердам, Холандия, работи по проекта DATACTIVE, който изследва как гражданското общество се ангажира и отговаря на събирането на данни за масивен мащаб. Един от ранните ѝ проекти включва създаването на разширение за браузър, наречено сега Tracking Exposed, което има за цел да подчертае силата на персонализираните алгоритми, като позволява сравнение между това, което различните потребители виждат на определени уебсайтове, като Facebook.
Тези инструменти позволяват на изследователите да разберат как алгоритмите контролират това, което виждат потребителите. Проектът сега се разширява, за да обхване Amazon, YouTube и Pornhub.
Съвсем наскоро проф. Милан е мислила за това, което тя нарича „разделение на данните“. Както тя посочи в скорошно есе, това разделение се е засилило по време на пандемията. Има два начина, по които това се случва.
Първо, взаимодействието на хората със света и с държавата се опосредства от данните. Ако например информацията за дадено лице не е включена в държавните бази данни, тогава това лице не може да взаимодейства правилно с държавата, например достъпът до помощ от отделите за социални грижи се превръща в проблем. Това първо цифрово разделение се прилага на ниво индивид. Хора като мигранти без документи или бедни хора, които нямат достъп до свързани устройства, попадат „от грешната страна“.
„Данните са условие за видимост, почти условие за съществуване“, каза проф. Милан. Това разделение започва да действа и на международно ниво и проблемът става все по-задълбочен в резултат на Covid-19. Начините, по които нациите реагират на пандемията до голяма степен зависят от качеството на техните данни, казва проф. Милан. Това касае способността им да извършват тестове и да компилират резултатите, както и способността им да проследяват хората, дали позитивен тест.
Проф. Милан има има рецепта как бихме могли да поправим проблема, поне когато става въпрос за национално ниво. Тя казва, че първо трябва да започнем да инвестираме много, за да гарантираме, че по-бедните хора имат достъп до устройства, за да не бъдат изключени от взаимодействието с държавата.
Второ и по-важно е, че трябва да започнем да инвестираме в изграждането на грамотност у хората по отношение на данните, смята тя. Това трябва да се прави в училищата от най-ранна възраст, казва тя. Но ние не можем да изоставим възрастните, така че ще трябва да има класове и дори телевизионни кампании, които да им помогнат да станат по-грамотни по темата за данните.
„Научаваш се как да плуваш, защото ако паднеш в морето, трябва да плуваш, за да можеш да оцелееш“, каза проф. Милан. „По същия начин ние трябва да включим в училищните програми цифровата грамотност и грамотността за данните“.