„Зелени“ ли са наистина електрическите коли?

Електрическите автомобили стават все по-популярни, но мнозина повдигат въпроса дали са толкова екологични, колкото рекламите ги представят. Експерти настояват сериозно да се оценят парниковите емисии, отделяни при тяхното производство, и последствията от зареждането на колите посредством батерии.

Миналата година продажбите на електромобили достигнаха рекорден брой – повече от 10 милиона бяха регистрирани по пътищата в целия свят. През 2030 г. се очаква всички електрически превозни средства – леки коли, автобуси, микробуси и тежкотоварни автомобили – да достигнат 145 милиона (според данни на Международната агенция по енергетика).

Тези данни звучат като прекрасна новина за привържениците на свят с възможно най-малко използване на изкопаеми горива, които постоянно влошават климата. Но докато електрическите автомобили стават все по-популярни, актуален става и въпросът доколко значима е ползата им за чистота на природата.

Редица експерти са на мнение, че електрическите коли произвеждат по-малко въглеродни емисии по време на „жизнения си път“, отколкото превозните средства с двигатели с вътрешно горене. Батериите им обаче използват енергия, която идва директно от електрическата мрежа и е произведена от изкопаеми горива. Това повдига въпроса за енергийната целесъобразност на електромобилите, в сравнение с традиционните превозни средства.

„По-зелени“ ли са?

Генерално, отговорът е положителен, но пълният екологичен потенциал на електромобилите вероятно ще се реализира след доста години. Засега основното им преимущество спрямо традиционните коли е, че при движението си замърсяват околната среда с въглерод по-малко.

Миналата година изследователи от университетите в Кеймбридж и Ексетър, Англия и Неймеген, Нидерландия установиха, че в почти в целия свят (95%) използването на електрическо превозно средство е по-благоприятно за околната среда, отколкото колите с бензин.

Електрическите мрежи в повечето случаи все още се захранват от енергията на изкопаеми горива като въглища или нефт, а електромобилите се нуждаят от тях, за да се движат. Отделно, процесът на производство на батерии за тези превозни средства коства значителна енергия.

На практика, индустрията на електрическите автомобили е свързана със значително повече емисии, отколкото тази на колите, задвижвани чрез петрол. Това се обуславя основно от производството на батериите.

Проучване на Масачузетския технологичен институт установява, че производството на батерии и горива за нуждите на електрическите коли генерира повече вредни за околната среда емисии от създаването на един традиционен автомобил. Този недостатък обаче се компенсира от високата енергийна ефикасност на електромобилите.

Накратко казано, емисиите за изминат километър при коли, захранвани с батерии, са по-ниски отколкото при превозните средства на база двигател с вътрешно горене.

Според Сергей Палцев, старши учен-изследовател в Масачузетс и един от авторите на изследването, на което се позовава CNBC, при сегашната ситуация в някои страни електромобилите са по-добрият избор от традиционните автомобили, въпреки недостатъците на захранването от електрическата мрежа.

Палцев обяснява, че пълният потенциал на електрическите превозни средства ще се реализира само след като източниците на електричество станат възобновяеми. Това може да отнеме няколко десетилетия.

„В момента един електромобил в САЩ отделя средно около 200 грама въглероден диоксид на миля“, обяснява Палцев. Със свои колеги той разработва план за усъвършенстване на електрическата мрежа, захранваща тези коли, целта на който е да редуцира вредните емисии до 2050 година с до 75% – от 200 грама до 50 грама въглероден диоксид на миля.

Изследването установява също, че хибридните коли с двигател с вътрешно горене засега отделят около 275 грама въглероден диоксид на миля. През 2050 г. се очаква емисиите да намалеят до 160-205 грама на миля. Посоченият диапазон е по-голям от този при електромобилите, защото стандартите за изкопаемите горива варират в различните места по света.

Усилията за декарбонизация – редуциране на емисиите на парникови газове, отделящи се при горенето на полезни изкопаеми, респ. за намаляване на замърсяването от различни индустрии – се очаква да се увенчаят с успех. Неблагоприятното влияние върху околната среда на електрическите коли и тяхното зареждане несъмнено ще намалее.

„Като погледнем напред към следващите години от десетилетието, когато ще е налице масивна декарбонизация в генерирането на енергия и в индустриалната сфера, електромобилите ще са на сериозна печалба“, казва Ерик Ханън, партньор на McKinsey & Company, Франкфурт.

Батериите са най-голям източник на вредни емисии

Електромобилите разчитат на зареждащи се литиево-йонни батерии. Процесът по създаването им – от добива и обработката на сурови материали като кобалт и литий до производство в големи фабрики и последващото им транспортиране – е свързан с разход на значителна енергия и е един от най-големите източници на въглероден диоксид, смятат експерти.

Според Флориан Кноблох от Кеймбриджския център за управление на околната среда, в зависимост от производствените особености на дадената страна вредните емисии при производството на електромобили са с около 30-40% повече отколкото тези при ДВГ автомобилите. Разликата се дължи основно на батериите.

Благодарение на високата ефективност на електрическите коли обаче, първоначалната инвестиция, свързана с повишените емисии, се компенсира сравнително бързо.

От двете водещи икономики в света – Китай и САЩ – засега първата доминира в производството на батерии. В Китай има 93 големи предприятия, занимаващи се с тази дейност, а в САЩ те са едва 4, твърди публикация на Вашингтон пост.

Енергийният експерт Джордж Крабтрии отбелязва, че батерията на електромобилите е техният най-сложен компонент и изисква най-комплексна поддръжка. Според него, енергийният източник за създаването на батериите дава сериозно отражение върху нивото на въглеродните емисии, генерирани от електрическите коли.

Остарелите предприятия за батерии в Китай обикновено разчитат на енергия от изкопаеми горива. Затова електромобилите, които използват тези батерии, ще имат по-голям въглероден отпечатък.

Експерти посочват и други проблеми в производството на батериите.  Такива са неетичните и вредни за околната среда минни практики, както и сложната геополитическа природа на веригата за доставки. Редица страни не желаят да разчитат на други освен китайските доставчици на материали като кобалт и литий или за готови батерии.

Рециклиране и декарбонизиране – въпрос за идното десетилетие

Днес много малко от използваните батерии се рециклират. Според експерти, това подлежи на промяна, тъй като материалите, необходими за тяхното производство, са на изчерпване и в бъдеще рециклирането ще стане неизбежно.

Ерик Ханън от McKinsey & Company излага и други причини, поради които компаниите трябва да предприемат усилия за рециклиране на батериите. Така например, съгласно регулациите по отношение на околната среда, производителите по закон трябва да рециклират изтощените батерии, а не да ги изхвърлят – това би им коствало значителни финансови разходи.

Ханън казва, че хората, които посочват липсата на инфраструктура за рециклиране като проблем пред елекромобилите днес, не оценяват факта, че засега няма нужда от големи системи за тази цел, тъй като електрическите коли са все още малко на брой.

Различни автомобилни компании вече работят за изграждане на стабилна рециклираща система, преди електрическите возила да се „отправят“ към залеза на живота си през следващото десетилетие.

В момента се извършват много изследвания в посока подобряване на технологията на батериите. Стремежът е те да бъдат направени така, че да са максимално екологично устойчиви и да разчитат по-малко на дефицитни материали, подчертава Флориан Кноблох.

Изключително важно е да се вложат повече усилия в декарбонизацията на електрическата мрежа. Вниманието трябва да се насочи към по-възобновяем капацитет за производството на електричество.

Според Кноблох, днес е много по-лесно да се изгради мащабна слънчева система за енергия или офшорна инсталация, ползваща силата на вятъра, отколкото да се създаде предприятие, което разчита на енергия от изкопаеми горива.

Генерирането на електричество чрез възобновяеми източници за съжаление води до отделяне на парникови газове. Те са свързани с производството на слънчеви панели и вятърни турбини. Интересно е колко време ще мине докато електрическата мрежа стане толкова декарбонизирана,  че да има съществена полза от електрическите превозни средства в посока по-чиста околна среда, добавя Кноблох.

Промяна в обществената нагласа към личния автомобил

Според експерти, преходът от лично превозно средство, захранвано от енергията на петрола, към електромобил не е панацея в борбата срещу климатичните промени, които са резултат от човешката дейност.

Необходимо е и промотиране в обществото на идеята за по-често използване на градския транспорт, велосипеди и взимане на кратки разстояния пеша. По-рядкото използване на лични превозни средства изисква сериозно финансиране и планиране на ясна политика по реализиране на проекта.

В момента в света има около 1,2 милиарда коли, които се захранват от петрол. Очаква се в бъдеще този брой да се увеличи и да достигне между 1,8 и 2 милиарда. За сравнение, електромобилите днес са само около 10 милиона. Определено ще е необходимо усилено производство в предстоящите години, съпътствано от доста финансови разходи, материали и емисии.

Кноблох заключава, че електромобилите определено не са „сребърен куршум“ за смекчаване на климатичните промени. В идеалния случай обществото ще пожъне сигурен успех в това направление само ако масово намали броя на колите и хората започнат все по-често да използват техни алтернативи за придвижване.