Не пропускаме ли нещо – умните влакове без машинист?

Все повече ЖП оператори, вкл. в Швейцария, се насочват към автономни влакове (източник: CCO Public Domain)

Който е ходил на Световния мобилен конгрес в Барселона в последните 2-3 години, най-вероятно се е возил на безпилотен влак – такъв без машинист. Метро-влакче без човешка намеса в управлението вози пътниците по новата линия, свързваща конгресния център с летището.

Спомням си, че последният път при връщането ми от красивия испански град с безпилотното влакче отпред в „кабината” (която всъщност е напълно отворена към пътническия салон) стояха братче и сестриче, вперили поглед през стъклото, и се радваха на гледката към тунела насреща – а аз стоях на метър зад тях и май се радвах даже повече от децата.

Всички говорят за автономните коли, чудейки се дали скоро ще тръгнат по реалните пътища. Това вълнение навярно е съвсем човешко, защото зад него се крие ентусиазмът на безброй мечтатели и страстни изобретатели. В края на краищата човекът открай време мечтае да лети волно като птица. Този стремеж, описан в мита за Дедал и Икар, продължава да ни вълнува и днес, когато имаме всякакви размери и типове самолети.

Практически обаче много повече смисъл има автоматизирането на „големите” транспортни дейности – превозването на пътници и товари.

Истината е, че много превозни средства в транспортни системи се движат безпилотно от години. В индустриалната среда и по пристанищата автоматичните транспортни системи действат тихомълком, без медиен шум. Може би е така, защото тези системи не ни изправят пред тежки морални и етични въпроси и не поставят регулаторни предизвикателства, както е с автономните автомобили.

Факт е, че автономните влакове в сферата на обществения транспорт рядко биват обсъждани. Но това не значи, че ги няма. Все повече ЖП оператори се насочват към тях.

Френските железници например планират да пуснат в експлоатация прототипни влакове без машинисти в рамките на идните 5 години. В Австралия дистанционно контролирани и частично автономни товарни вагони работят вече доста време. В Швейцария също – Швейцарските федерални железници и Südostbahn AG тестват автоматизация, засега без пътници.

И докато ползата от автономните автомобили е трудна за изчисляване, при автоматизираните решения в железопътния транспорт ползите са съвсем ясни. Най-голямото предимство е в регулярността – автоматизираното движение означава възможно най-малко закъснения и колебания в ритъма на работа. Графиците се изпълняват стриктно. Нещо повече, промените в графика могат да се въвеждат по-бързо, по-лесно и надеждно.

Тази регулярност и точност означават дейностите да се изпълняват гладко, спокойно, без закъснения. А това значи – без загуби. Нали така казват – времето е пари. А в транспорта всяко забавяне означава загуби.

При железопътния транспорт забавянията и непланираните събития нанасят големи щети. Много често се оказва, че подобни събития са резултат от човешка грешка. С други думи, автоматизирането на ЖП превозите би спестило много непредвидени събития, костващи пари и накърнен инфраструктурен капацитет.

Когато влаковетe вървят навреме, от това полза имат предприятията, операторите, пътниците – цялата икономика.

Наивно ли е? Хм. Хайде кажете, кога за последно ви се е случвало да се заговорите с машиниста на влака, в който пътувате? Машинистът е един ужасно самотен човек, заключен там, отпред, в своята кабина, вперил поглед в контролното табло и безкрайните редици траверси насреща. За пътниците е в общи линии все тая дали отпред има човек, или робот.

Ако влаковете се автоматизират, железопътната система като цяло ще бъде по-редовна и ще има повече налични влакове. Хората биха могли да взаимодействат директно с транспортната система и да пътуват колкото си искат, когато си искат.

Звучи утопично? Нека не забравяме, че вече съществуват много силно автоматизирани превозни средства, които возят много хора по целия свят всеки ден: наричат се асансьори.