Няколко пъти обявяваме началото на е-управлението

До 2022 г. всички държави от ЕС трябва да са въвели принципа за еднократно въвеждане на данни и към настоящия момент България има шанс да навакса забавянето, заяви Александър Йоловски (снимка: Блумбърг)

Вече има обществен дебат по темата електронно управление и това е най-важното към днешна дата, заяви заместник-председателят на Държавната агенция „Електронно управление” (ДАЕУ) Александър Йоловски пред БНР.

Той определи като „по-скоро епизодичен” разговора за електронното управление от 2002 г. насам. „Най-важният критерий на електронното управление е самото ни общество. До момента има три стратегии за въвеждане на е-управлението, а неговото начало е обявявано вече няколко пъти”, припомни Йоловски.

По повод публикуван сравнителен анализ за развитието на е-управлението в България и в Естония, Йоловски коментира, че самото създаване на Държавната агенция „Електронно управление” е резултат от аналогични анализи и констатации – че развитието на електронното управление страда от пороци и е налице недобро разпределение на институционалните задачи.

Само година от началото на функционирането на ДАЕУ софтуерният компонент за обмен на данни между регистрите в администрацията вече е в реална експлоатация, посочи зам.-председателят на Агенцията. Средата за обмен между регистрите (RegiX) ще позволи на администрациите по служебен път да проверяват обстоятелствата, които до момента са се изисквали като удостоверения на хартия от гражданите и от бизнеса.

Вече са разработени всички липсващи до момента документи и процедури, така че обменът между регистрите да заработи реално. Ясно е на какви основания администрациите могат да ползват данните от регистрите, по какъв начин и как тези данни са защитени, така че гражданите да бъдат сигурни, че никой не злоупотребява с техните данни служебно.

„Техническата част вече е готова и работата на Държавната агенция е свършена. Оттам нататък до края на тази година административните органи имат срок да изготвят предложения за промени на нормативната база. След като промените бъдат приети от Народното събрание, ще заработи пълноценно принципът за еднократно събиране на данни, който е в основата на електронното управление”, поясни Йоловски.

До 2022 г. всички държави от ЕС трябва да са въвели този принцип и към настоящия момент България има шанс да навакса забавянето. Причина досега компонентът за служебен обмен на данни да не бъде използван не е Законът за електронното управление, а ограниченията в редица специални закони, по които работят различните администрации.

Само за премахването на 12 удостоверения е необходимо да бъдат изменени над 100 закона и още толкова подзаконови нормативни актове – наредби и правилници. Същевременно няколко хиляди са съществуващите регистри и бази данни, от които се издават документи.