Компаниите, които могат да си позволят техните служители да работят от домовете си, не бързат да ги връщат в офисите. В ситуацията на работа от вкъщи обаче все по-често се стига до т. нар. „прегаряне”. Сега мениджърите от всички нива трябва да мислят за това как да подкрепят служителите, да им помагат и да направят по-лесно работенето, докато експериментът „работа от вкъщи” продължава.
Различни изследвания показват, че голям брой хора искат и ще искат да продължат да работят отдалечено още много време, поне докъм средата на 2021 г., а някои – до края на кариерата си. „Мисля, че изпуснахме духа от бутилката”, казва Марк Ганън, директор по бизнес промени и информационни решения в градския съвет на Шефилд, цитиран от ZDNet. „Мисля, че хората вече са осъзнали ползите от работата от разстояние и баланса между работата и личния живот, който идва с този подход”.
И все пак новооткритата привързаност към някои от ползите на дистанционната работа е само едната страна на медала. Ганън подчертава, че настоящата ситуация е „далеч от прекрасна”. Отдалечената работа започна внезапно, без достатъчна предварителна подготовка, и шест месеца по-късно стратегиите за новата „нормална практика” все още са в процес на създаване.
Подобно на други ИТ директори, Ганън говори за страховете от изолацията и разбиването на сплотеността на екипите. Анализаторите предполагат, че водещите трудности за дистанционно работещите – много от които са „вързани” към екрана на компютъра и видеоразговорите – включват самота, трудности с прекратяването на работа и разсейването в дома.
Самите служители често говорят за „прегаряне” от виртуални срещи, известно като „умора от Zoom”. Повече от четвърт (27%) от служителите казват, че „се опитват да се съсредоточат, но често се разсейват”. В някои от фирмите работещите спират използването на видеоконферентни разговори и продължават комуникацията си само чрез чат.
Претоварването при работа от вкъщи също е проблем. Хората са уморени. Изследванията показват, че 75% от работещите са преживели „прегаряне”. 40% казват, че това е пряк резултат от пандемията на коронавируса. Допълнително проучване показва, че повече от две трети (68%) от професионалистите се чувстват по-„прегорени” у дома, отколкото когато са работили в офис. 60% съобщават, че работят повече часове, отколкото са работели преди пандемията.
ИТ специалистите също са подложени на по-голям натиск. На техния гръб се стовари огромна отговорност – да поддържат работата на предприятията в тези екстремни обстоятелства.
Джо Соул, главен технически директор на Capital One Europe, не може да каже нищо друго освен похвала за начина, по който неговият ИТ екип се е организирал, за да помогне на бизнеса да функционира и да отговори на бързо променящите се изисквания на клиентите. Техническите специалисти в банката са успели в кратък срок да направят всичко, необходимо за перфектната работа по всички канали – мобилни приложения, уеб и др. Въпреки преживените предизвикателства, според проучванията за работното място, ИТ служителите в банката са по-ангажирани от всякога.
Но Соул също така признава, че ИТ лидерите могат да се сблъскат с дългосрочни предизвикателства, когато става въпрос за осигуряване на доброто преживяване за служителите. „Тревожа се за личното развитие на хората и дали те инвестират толкова много в себе си, колкото инвестират в организацията. Защото нямам съмнение, че те инвестират много в организацията”, казва той.
Това е притеснение, споделяно и от много други ИТ мениджъри. Те са благодарни за огромните усилия, които техните екипи полагат, за да поддържат бизнеса работещ, а клиентите – доволни по време на блокадите. Сега, докато пандемията продължава, ще трябва да помолят своите работници да дадат още малко от себе си.
Това искане ще се осъществи в момент, когато много ИТ специалисти може би са очаквали да се върнат в офиса. Докато хората се радват на свободата на работата от дома, доказателствата сочат, че изолираните и прегорели служители искрено се надяват на възможността да се видят с колегите в офиса си.
Ключова задача за всички бизнес лидери сега е да намерят начин да ангажират отново своя персонал и да поддържат жива връзката между служителите, докато експериментът „работа-от-дома” продължава. Дани Атиас, главен директор по цифровите технологии и информацията в британската благотворителна организация Антъни Нолан, признава, че свързаността е въпрос колкото на технология, толкова и на култура. „ИТ директорите трябва да ръководят своите организации чрез възприемането на нови начини на работа”, казва той.
В по-дългосрочен план Атиас иска – подобно на много други ИТ директори и директори по човешките ресурси – да измисли как организацията му да използва по-добре съществуващите офис площи, за да създаде хибриден подход, който да съчетава ползите от работата в дома с тези от пребиваването в съвместно работно пространство.
Но докато стане време да се върнем безопасно по офисите, дистанционната работа ще остане част от ежедневието ни. Е, какво ще става през следващите няколко месеца? Тъй като времето извън офиса и липсата на контакт „лице в лице” продължават, идва въпросът как ИТ директорите могат да подобрят преживяването за служителите си и да да запазят чувството на ангажираност у колегите си.
„Перфектният шеф е съпричастен, разбиращ, задава много въпроси и отворен за обратна връзка от своите служители как да управлява различно”, казва Рандал С. Питърсън, професор и академичен директор на Института за лидерство в Лондонското бизнес училище. Според него, бизнес лидерите трябва да се уверят, че техните присъствие и подкрепа се усещат постоянно.
Присъствието е много по-лесно във физическо пространство, където шефовете могат да се разхождат по коридора и да четат невербални знаци у своите служители – например стойка на тялото. В условията на дистанцираност обаче това е невъзможно. Затова бизнес лидерите трябва да се съсредоточат върху „гарантирането” – независимо от комуникационния канал – че правят всичко, което помага на работниците им да се чувстват по-добре и по-продуктивни.
„Задавайте въпроси – за личното психично здраве на хората, за чувството им за принадлежност”, казва той. „Ако все още не го правите, ангажирайте отново служителите във вземането на ключови решения, осведомявайте ги, питайте ги. Осигурете ясна, прозрачна комуникация, в противен случай хората ви ще се отклонят в различни посоки”.
Питърсън казва, че най-добрият начин шефовете да избягват средносрочните и дългосрочните негативни въздействия на отдалечената работа е да не допуснат разединяване и демотивиране на хората. Как? Служителите трябва да „усещат нещата” и да чувстват, че шефът обръща достатъчно внимание на ангажираността на служителите.
„Фокусирайте се върху това да гарантирате, че хората усещат, че това, което правят, е от значение за организацията и за света”, казват специалистите.
тц тц тц 🙂 както казах само не давайте наклон на *Я на хората какво да правят, кога да стават, къде да ходят и какво да обичат.
Никой не ти пречи да работиш по боксерки и *****, по време на конферентното ти дистанционно обслужване на клиент, примерно от другия край на света.
Прави го и се завирай в дълбоката си дупка.
Само не давай акъл на другите , които искат да работят нормално 🙂
:o)
Такива изостанали олигофрени като теб има доста в България за съжаление, не мога да разбера как искат да седят по 2 часа в задръствания и да стават още в 5 часа сутринта, че да идат на скапаната си работа, само за да се видят с другите олигофрени като него и да обсъждат цял ден поредното идиотско риалити предаване по телевизията, мач или колеги. От 2 години си работя от вкъщи и не бих отишъл да работя в офис никога повече, вкъщи мога да си бачкам по боксерки, да ям и пия каквото си пожелая и когато си пожелая. Ефективността ми е дори много повече от тия дето симулират работа по цял ден некадърници и плямпалници в офиси, защото мога да работя и във време удобно за мен, а не от 9 до 18ч.
Само че има и много хора, които опитаха “дистанционното ново нормално” и им се
*ба майката меко казано. Ефективността им от вкъщи граничи с 0.
Така че, айде и ВИЕ да не давате наклон на трибуквието на много хора кое било погубено
и кое не било погубено. Стойте си в крепостите си зад 20 ключалки и не виждайте слънце
още години, ако искате. Който иска да работи като плъх в трюма на кораб ще има тази възможност. Такива също се търсят.
Само не давайте наклон на другите кое било нормално и кое не.
Човека е социално животно и работи на групи. Това е простата истина.
Hats off , Mr. Anonymous
Банцикар съм, шева не ми дава да работя дистанционно. Какъв идиот!
Какъв експеримент? Луди ли са тези хора? Какво става с дигиталната трансформация и бъдещето? Каква е тази манипулация с анкети къде от кого и как са измислени и колко достоверни и представителни са?
Дистанционната работа си е напълно нормална работа както всяка друга. В Америка от години имат практика за дистанционна работа без да е имало каквито и да било извънредни положения. Офисите имат много пъти в повече негативни въздействия. Огромна демотивация е тормоза от задръствания, пътуване, ранни зори да пътуваш и късни вечери да се прибираш. Колко време от човешкия живот е погубен за безсмислено пътуване до офиси?
Професиите, които мога да се работят на 100% дистанционно, защо трябва да отнемат това право на служителите си? Няма нищо по естествено и нормално работата, която може да се извършва дистанционно от вкъщи, от друг град, от където и да е.
Защо трябва някой друг да диктува какво е добре и какво лошо?
Много от хората опитали дистанционна работа и работа от вкъщи НЕ биха се върнали по офисите отново.