Защо умните часовници повишават нивата на стрес

Все повече хора са притеснени от информацията, която получават от своите смарт часовници
(снимка: CC0 Public Domain)

Все повече хора носят смарт часовници. Дажджите услужливо измерват нивата на кислород, проверяват сърдечната честота, проследяват физическата активност и дори могат да правят ЕКГ. Носещите смарт часовник не се разделят със своя уред за „здравен мониторинг” нито в офиса, нито в колата, нито по време на тренировка. Това само предизвиква поне един въпрос: имаме ли нужда от подобно нещо?

Смарт часовниците могат не само да наблюдават здравето, но и да предлагат допълнителни функции. Поради това те стават все по-популярни, отбелязва Androidinsider в публикация „Как смарт часовниците повишават нивото на стрес”.

Как се променяме след покупката

Изглежда, че смарт часовниците ни позволяват да правим изводи за своя начин на живот и здраве и да следим себе си по-стриктно. На теория е добре – ще живеем по-здравословно, ще спортуваме по-сериозно, по-рядко ще си позволяваме нездравословен мързел. Но като че ли нарастването на популярността на тази джаджа ни струва скъпо. Тя предизвика вълна от безпокойство сред потребителите. Мнозина стават патологично обсебени от „здравните данни” и са склонни да надценяват всяко предупреждение от своите носими джаджи.

Д-р Линдзи Росман, клиничен психолог и асистент по кардиология в Университета на Северна Каролина, казва, че в нейната практика се наблюдава увеличение на броя на пациентите, притеснени от информацията, която получават от своите смарт часовници. Един показателен пример е жена, за която Росман пише в скорошна изследователска статия. 70-годишната жена с предсърдно мъждене е направила 916 ЕКГ теста чрез часовника си за една година! В резултат на това тя е хоспитализирана 12 пъти и често е търсила медицинска помощ дистанционно (по телефона).

Данните от смарт часовника не са повлияли на лечението на жената, но в крайна сметка диагнозата ѝ се е превърнала в обсебваща тема. Това оказа „изключително негативно влияние върху нейното психично здраве, взаимоотношенията и качеството на живот”, казва психологът от Северна Каролина.

Неверни данни

Една от причините подобни случаи да стават все по-чести е, че данните за здравословното ни състояние се изсипват върху нас с презумпцията, че „нещо може да не е наред”. Забележим ли някакво смущение, склонни сме веднага да мислим, че страдаме от медицинско състояние, което изисква да предприемем мерки.

Но доколко може да се вярва на смарт часовниците? Данните няма как да бъдат приемани като надеждни. Например, дори леко движение на китката е достатъчно, за да накара предполагаемото ЕКГ да даде неправилни резултати. В резултат потребителят ще получи предупреждение, че „има проблем” и с малко въображение е достатъчно той да си представи как умира от сърдечно-съдова болест.

Обсебване и паника

Смарт часовниците носят със себе си тенденция да налагат на потребителя свръхбдителен, натрапчив самоконтрол, казва Росман. Нейните данни са подкрепени и от други проучвания. Едно от тях е проведено в университета в Копенхаген и засяга повече от две дузини пациенти с хронични заболявания. Автори стигат до същите заключения като Росман.

Д-р Ема Рич, професор по физическа активност и здравно образование в университета в Бат, Англия, е открила, че вманиачаването по данните, събирани от смарт часовника, може да доведе до здравословни проблеми и при съвсем здрави хора. Тя посочва, че вторачването в показателите – например броя изминати стъпки на ден – без правилното разбиране за истинското състояние, може да доведе до това, че хората се държат неадекватно по отношение на храненето си.

Самият факт, че данните са в противоречие с това как всъщност се чувства човек, може да създаде още по-голям стрес.

Нужда от разбиране

Експертите смятат, че е необходимо по-тясно сътрудничество между производителите на смарт часовници и медицинските организации, за да се предотврати безпокойството, причинявано от умните носими джаджи. Пациентите и потребителите се нуждаят от образование, за да могат да разбират планините от данни, които техните носими устройства събират – да знаят доколко да им вярват, кога да се притесняват и кога наистина имат нужда от медицинска помощ.