Е-велосипедите и градската мобилност

Най-популярното електрическо превозно средство от гледна точка на продажби днес навярно не е електрическата кола, нито електрическият камион – това е електрическият велосипед. Една нова статистика разкри, че през 2020 г. в САЩ са продадени 210 000 електрически коли, но над два пъти повече е-велосипеди: 500 000. Дори и в Европа, където колелото е доста по-популярно, електрическите модели се радват на голям интерес.

Пандемията даде тласък на този интерес. Колелото е чудесна форма на транспорт, който дава автономност и държи човека далеч от блъсканицата на градските автобуси, а в същото време когато са електрифицирани, тези превозни средства позволяват да пристигнеш на работа сух и чист.

Факт е, че има известна тенденция за присмех около „чистотата” на колоезденето – идеята, че каращите е-велосипеди са някак си мързеливи измамници. Но това ни най-малко не може да е фактор за тези, които изминават дълги разстояния от и до работа, особено ако пътят не е идеално равен, или човек не е в най-върхова спортна форма. А повечето хора попадат в поне една от тези три условности.

Днес електрическите велосипеди са в центъра на дискусиите за бъдещата градска мобилност. Те са начин за потенциално освобождаване на ценно улично пространство. Паркирането им изисква далеч по-малко място. Намаляват консумацията на енергия и със сигурност намаляват драстично вредните емисии – особено по време на собственото си движение (все пак производството е свързано с известно отделяне на вредни емисии).

[related-posts]

Всичко това, в съчетание с нарастващия интерес на потребителите вече поражда и различни модификации и вариации, които имат за задача да осигурят повече комфорт. На пазара се предлагат покрити е-велосипеди за защита от дъжд, карго е-велосипеди, автоматизирани системи за стабилизиране в помощ на по-възрастните колоездачи. Има триколесни и даже четириколесни варианти, които са подобни на малки картове и возят много комфортно.

Според компанията за пазарни проучвания NPD Group, пандемията е помогнала за увеличаване на продажбите на е-велосипеди със 145% от 2019 до 2020 г., повече от двойно повече от традиционните велосипеди.

Анализаторите в индустрията очакват този ръст да продължи. Доклад на Business Research Company показва, че глобалният пазар на е-велосипеди нараства от 32,5 милиарда долара миналата година до 53 милиарда долара до 2025 г., което прави годишен ръст от 9,9%. Дори в Европа, наситена с велосипеди, продажбите на електрически колелета са скочили с 23% през 2019 г. А Deloitte очаква 300 милиона е-велосипеди по улиците по света до 2023 г. Това са много велосипеди, много батерии и много спестена мускулна сила!

Технически има най-различни разновидности от гледна точка на вграждането на електромоторите и предаването на въртящия момент, както и вграждането на батерията. Някои вграждат акумулаторите в рамката толкова елегантно, че е трудно да се разбере изобщо, че има каквато и да е система за автоматизация или автономно движение. Колелетата изглеждат елегантно и по нищо не личи, че са електрифицирани.

Паралелно с това се наблюдава и повишен интерес към „електрифицираните” велосипеди. На пазара се продават все повече и по-различни модули за „направи си сам” моторизиране на съществуващи обикновени колелета. Те, разбира се, предполагат известен компромис. Едно от неудобствата е боравенето с една-единствена „скорост” – това може да е добре при движение по равно, но при катерене по възвишения не е много подходящо. Друг фактор е съобразяването с електромотора, който задвижва колелото – той може да направи трудна смяната на гума в случай на нужда.

Най-голямото неудобство за водачите на електрически велосипеди си остава повишеното тегло. Няколко килограма в повече не се усещат, когато се движиш с помощ от електромотора, но ако се стигне до изчерпването на батериите, въртенето на педалите на по-тежкия велосипед става трудно. Затруднение е и качването и пренасянето на електрическия велосипед по стълбища, подлези и места, където по една или друга причина той не може да се движи на собствен ход. При ветровито време и изкачване по нанагорнища това допълнително тегло също представлява проблем.

Независимо от това е-велосипедите ще продължат да набират скорост като пазар и дори вече е налице известно „сегментиране” на пазара. Условно се говори за класове, като в общия случай се имат предвид няколко нива на електрификация и автоматизация:

• Е-велосипедите от клас 1 генерират електрическо усилване само когато колоездачът върти педалите; достигат максимална скорост от около 35 км/ч;
• Клас 2 също подпомагат за скорост до 35 км/ч, но в общия случай имат лост или бутон, с който водачът може да включи електрическия мотор, дори когато не върти педалите;
• Клас 3 е-велосипедите развиват до 45 км/ч.

Това, което предстои по отношение на е-велосипедите, е развитието на инфраструктурата – най-вече от гледна точка на възможностите за зареждане извън крайните дестинации. В момента се разработват различни технологии и системи за зареждане, включително и такива, които се вграждат в настилката с цел индукционно зареждане на превозните средства по време на движение.