Новата технологична реалност: да умреш в името на работата

Хора умират на работното си място – макар то да е в популярна и престижна ИТ компания
(снимка: CC0 Public Domain)

Да работиш за високотехнологична компания винаги е звучало гордо. Заетостта в големите ИТ фирми навява асоциации с престиж, високо заплащане, охолен живот, апетитни социални придобивки. Но редица събития от последните години намекват, че не всичко е „мед и масло”.

Два смъртни случая от последната седмица за пореден път хвърлят светлина върху темата за изнурителния труд в някои големи ИТ компании, за стойността на най-ценния актив – човека, както и за корпоративната отговорност за работниците.

За пореден път ставаме свидетели на това как хора умират на работното си място – хора, които работят за популярни и престижни ИТ компании. Млад мъж бе убит, шофирайки за Uber, а друг загина в опустошения от торнадо склад на Amazon в Илинойс.

Шофирайки за Uber

31-годишният Ахмад Фавад Юсуф спи в колата си на паркинга край детска площадка в Сан Франциско около 5 часа сутринта на 28 ноември, когато някой се приближава до автомобила, опитва се да открадне портфейла на човека и в крайна сметка го застрелва. Юсуф е афганистански имигрант, пристигнал в Съединените щати със специална виза, след като е служил като преводач за американската армия. Той се е озовал в Сан Франциско, а преди това е шофирал от Сакраменто. Работи за Uber и се опитва да си почине между смените.

Неговите брат, съпруга и три деца очакват отговор от голямата компания какво се е случило. Братът на Юсуф – Иляс – казва, че семейството настоява за достъп до профила на Юсуф в Uber, 4 милиона долара незабавна помощ за семейството и по-добро заплащане за всички шофьори на Uber. Да, Иляс също работи като шофьор за Uber.

От Uber обаче поддържат твърдението, че в момента на убийството Юсуф „изглежда е бил офлайн”. Фирмата отказва да сподели каквито и да е данни, логове, документация за дейността на профила – отказва и на семейството, отказва и на пресата.

Всъщност, логовете от профила нямат особена стойност за семейството на убития. Намекът на компанията обаче е обиден. „Брат ми Юсуф беше убит, докато шофира за вашата компания. Излъгахте, когато казахте пред пресата, че той не е работил за Uber по времето, когато е бил убит. Той беше в Сан Франциско, за да работи за Uber… Той спря за почивка, след като работи за Uber цялата нощ”, пише братът.

Все повече рискове

Шофьорите на автомобили за споделено пътуване са постоянно застрашени. Неотдавнашно разследване на Wall Street Journal разкри, че макар фирмите да избягват споделянето на статистически данни, автомобилите на шофьори, каращи за „споделено пътуване”, представляват 11% от кражбите на коли в Минеаполис. При това почти всякога има сблъсък между крадците и водачите. Карането на автомобил за Uber или друга подобна фирма се счита за една от най-опасните работи.

От друга страна, шофьорите на подобни автомобили са, в общия случай, хора със скромни финансови възможности. Те работят продължително време. Съгласно регламента на Uber, една смяна може да трае 12 часа, след което трябва да се направи задължителна почивка от най-малко 6 часа. Шофьорите толкова старателно пестят това време, че се изключват от системата, когато спрат за малко, например за да си купят храна.

Шофьори като Юсуф карат в продължение на 12 часа, след което остават в колата си – там, докъдето са стигнали – за да подремнат и да продължат да шофират отново.

Това дремване се случва на най-различни места – обществени паркинги, площадки за почивка край магистрали и т.н. Обичайно шофьорите преспиват вътре в автомобилите си. Те нямат достатъчно пари за хотелска стая. Ако платят за хотел, няма да могат да изкарат достатъчно, за да изхранят семействата си.

Uber не е отговорила на писмото на Иляс. В изявление пред MIT Technology Review говорител на фирмата заяви: „Натъжени сме от този безсмислен акт на насилие, който отне живота на г-н Юсуф. Сърцата ни са със семейството му в този труден момент”.

Иляс и семейството на загиналия имат отчаяна нужда да узнаят подробностите около смъртта на своя близък. Иляс казва, че се е опитал да достъпи профила на Юсуф, но той е бил деактивиран. Опитите му да получи помощ от Uber удрят на камък: фирмата е категорична, че това е в разрез с нейната политика.

Смърт в торнадото

Преди броени дни шестима служители на Amazon загинаха в склад на фирмата в Илинойс, след като той бе връхлетян от торнадо. Конструкцията просто се срина. Записи от вътрешната комуникация във фирмата разкриха, че диспечер на Amazon е наредил на един от шофьорите да продължи да доставя пакети, дори след като сирените за предупреждение за торнадо са започнали да вият, алармирайки за връхлитащия тайфун.

Скрийншотите бяха споделени тази седмица от Bloomberg. „Просто продължете да шофирате”, нарежда диспечерът в съобщение, изпратено в 19:08 вечерта. „Не можем просто да се обаждаме на хората за предупреждение, освен ако Amazon не ни каже да го направим”.

След като ѝ е наредено да „продължи да доставя” втори път около половин час по-късно, жената казва, че иска да се върне – заради своята безопасност. „Ако погледнете радара, най-лошото от бурята ще бъде точно върху мен, след 30 минути”. На това възражение ѝ е отговорено, че ще загуби работата си, ако се върне.

„Ако решите да се върнете с пакетите, които возите, това ще бъде разглеждано като отказване на маршрута, което в крайна сметка ще завърши с липсата на работа утре сутринта”, твърди диспечерът.

В изявление пред медиите Amazon твърди, че диспечерът не е спазил указанията за безопасност. Компанията също така заяви, че разследва инцидента и твърдението, че шофьорът е в безопасност.

Корпоративна (без)отговорност

Загиналите са непрежалими за своите семейства, но събитията отново поставят на масата въпроса за отговорността на големите корпорации към техния „най-ценен актив” – работника.

Amazon е известна с няколко инцидента, при които от работниците е очаквано да работят дори в екстремни метеорологични условия. През септември, когато тропическата буря Ида причини повсеместни наводнения в Ню Йорк, фирмата остави складовете си отворени.

Компанията е известна и с това, че прави същото дори при екстремни горещини. По време на горещата вълна, която засегна северозападната част на Тихия океан през миналото лято, служителите е трябвало да работят, дори когато температурите в някои от складовете надхвърлиха 32 градуса Целзий.

Аргументи като това, че отказът да се изпълни нареждането ще се счита за неподчинение и ще доведе до уволнение, действа смазващо за служителите.

Недоумение будят и опитите на големите ИТ корпорации да избегнат отговорността за проблемите със служителите – като това, че Uber всячески се мъчи шофьорите ѝ да не се водят служители на фирмата. Вместо това тя се старае да формира договорите с тях като с „външни изпълнители”.

От друга страна, през 2020 година Uber, Lyft, DoorDash и Instacart са похарчили над 200 милиона долара в лобиране за мярка, която лишава техните шофьори от правото на ползване на платен отпуск.

Към това може да се добави и старанието на големите фирми да избягват достойното заплащане на труда на своите работници. Неотдавна някои от тях въведоха „диференцирано заплащане” според географската локация. Така на практика фирмите решиха да намалят заплатите на дистанционно работещите в зависимост от това къде живеят.