Сред най-потърпевшите от пандемията и мерките за борба с нея се оказаха глухонемите
(снимка: CC0 Public Domain)
След като прекарала пет дена в болница за психично здраве през октомври, Куин Уест е останала с чувството, че не е постигнала нищо с престоя си там. Прекарала е по-голямата част от времето си в стаята си. Груповата терапия ѝ изглежда безсмислена, защото като глух човек не е могла да участва пълноценно в разговорите. Глухонемите общуват с болничния персонал предимно чрез писане и четене. Многократно са молили за преводач за американски жестомимичен език, но всеки път им е отказвано – заради ограниченията от COVID-19.
Въпреки че Уест може да използва дистанционна видеоинтерпретация, оказва се, че да се разчита на този подход не всякога е удобно, а понякога е и невъзможно. „[Трудно е], когато в стаята качеството на звука е лошо, преводачът постоянно прекъсва връзката си или неговият iPad не винаги улавя всичко, което се случва в стаята”, казва Уест, цитирана от The Verge. Всяко различно включване означава и нов преводач. А това налага необходимостта глухонемите да се приспособяват към различен стил на показване на знаците всеки път, което само увеличава стреса.
Ако има две или три групи хора, които са най-потърпевши от пандемията и мерките за борба с нея, една от тях са глухонемите. Хората с увреден слух традиционно разчитат на „четене на устните”, за да се разбират с околните. Задължителното носене на маски спусна непреодолими бариери пред глухите хора.
Когато са в болница, без придружител, те са лишени от начини за комуникация с лекарите и персонала. В своята работа, в учрежденията – достъпът до жизненоважни услуги за тях се оказа отрязан. И напук на технологичния напредък на света, белязан от „големи данни” и „изкуствен разум”, за глухонемите така и няма надеждна технология за общуване в текущата ситуация. А сега те имат най-голяма нужда от такива технологии.
Изолацията е двойна за глухите хора
„Научих се винаги да внимавам, когато става дума за достъпност. Често пъти тя е дефектна или достъпът не е достатъчно добър”, казва Уест. Дистанцирането е трудно за почти всички, но изолацията е особено тежка за глухите хора, тъй като за тях се мисли най-най-накрая.
Маските са бариера, която глухонемите няма как да преодолеят. „Преди бих разчитала на четене на устните и остатъчен слух, за да общувам с всички – от касиерите в магазина до банковите каси до зъболекаря и други”, казва Беатрис Бахледа, инструктор по йога за глухи. „Сега хората са с маски и понякога дори не осъзнавам, че някой ми говори. А това може да доведе до доста неудобни положения”.
След като приехме маските за норма се оказа, че дори хора, които не са осъзнавали, че имат проблем със слуха, сега забелязват, че им е трудно да разберат речта на околните. След началото на пандемията УНГ специалистите забелязаха рязко нарастване на пациентите, идващи с проблеми относно слуха си. Хората, които вече си имат слухови апарати, по-трудно разбират речта, казва Катрин Палмър, бивш президент на Американската академия по аудиология. Хората с лека загуба на слуха, които преди това не са използвали слухови апарати, изведнъж откриха, че не могат да разберат речта без някаква форма на помощ.
„Маските създават две бариери за хората с различна степен на загуба на слуха”, казва Палмър. Първо, намаляват визуалните сигнали – движението на устата, изражението на лицето – фактори, които поддържат комуникацията за хора с намален слух. Второ, маските намаляват и предаването на определени честоти на звука, които придават яснота на речта. Дори човек с добър слух забелязва, че говоренето през маска е като тътен.
Имаше и опити за разработване на маски с прозрачно прозорче отпред, за да се улесни комуникацията за хората, които зависят от четенето на устата и мимиката. Но те не се използват масово. Освен това „слабостта им е, че това не е нещо, което глухият човек може да си носи, за да разбира по-добре околните – работата е, че околните трябва да носят такива маски”, казва Джена Бийком, писателка с увреден слух.
Освен това самите материали, от които се изработват прозрачните прозорчета на маските, потискат звука – много повече от плата. А това прави трудно общуването за хората, които използват както остатъчен слух, така и зрителни сигнали за разбиране на речта. Потискащият ефект е проблем и за хората, които нямат загуба на слуха, но имат проблем с обработката на речта – като например доста хора с аутизъм.
Технологиите бавно наваксват
Въпреки че някои проблеми с достъпността са трудни за решаване, при работата с глухонеми решението най-често се свежда до липса на желание за използване на съществуващите технологии като видео-надписи и услуги за превод в реално време. „С течение на времето виждам, че технологиите бавно наваксват”, казва Бахледа. „Иска ми се да можем да напреднем малко по-бързо, защото все още има много пропуски и понякога това е по-скоро свързано с нагласите, а не със самата технология”.
Разпространението на виртуални събития и работата от разстояние изглежда улесни някои неща за глухите, но все още има много предизвикателства. В онлайн средата, казва Бахледа, глухият човек може да получи „някакво подобие на достъп”, но този достъп често е спънат от автоматичните модули за генериране на надписи. „Да помолиш някой да осигури жестомимичен преводач е почти винаги трудна битка”, казва тя. Толкова често е чувала отказ, че вече рядко пита.
„Толкова много неща са базирани на видео, а толкова малко от това, което е базирано на видео, е реално достъпно”, казва Бийком. Тя е разочарована от многото виртуални събития, които или нямат надписи, или използват неточни програми за автоматични надписи.
Крайният резултат от всичко това – задължителното носене на маски от всички, виртуалните разговори и липсата на адекватен „превод” – е, че много глухи хора откриват, че пандемията се отразява сериозно на психичното им здраве. „Животът е много по-изолиращ”, казва Уест.