САЩ и Китай са готови да предложат повече стимули на AI изследователите, отколкото ЕС
(снимка: CC0 Public Domain)
Огромни инвестиции се изливат във фирми, свързани с изкуствен интелект, по целия свят. Всяка седмица се публикуват многобройни статии по всякакви въпроси, свързани с алгоритми, от учени от първокласни изследователски институти. На всички ни е ясно, че е на ход международно състезание в сферата на изкуствения интелект – кой ли ще го спечели?
Може би ще е САЩ, според доклад на изследователите от американския Център за иновации и данни от 2019 г., който обединява показатели от трите големи региона в тази надпревара – Европа, Китай и САЩ – в общо шест категории, свързани с изкуствения разум – талант, изследвания, разработка, хардуер, популяризиране и данни. Видът на компилираната информация се простира от общите суми пари, пръснати по фирми за AI, до дял на изследователите в областта на AI в сравнение с общото население. Засегнат е и броят на суперкомпютрите, които всяка държава може да претендира, че има в списъка на Топ 500.
Едно от най-сериозните разграничения между трите региона идва по линия на парите, отбелязва в публикация по темата ZDNet. Към края на 2019 г. новостартиращите компании за AI в САЩ са получили над 14 милиарда долара финансиране от фондове за рисков капитал и фирми за дялови инвестиции. Това е с 8 милиарда долара повече от фирмите в Китай и доста повече от стартиращите компании в ЕС за същата година (3,2 милиарда долара).
Към онзи момент европейските пари за стартъпи в областта на AI са били насочени предимно към британски стартъпи – цели 57% от общото финансиране на ЕС за фирми с изкуствен интелект. Това означава, че сега, след Брекзит, ще видим големи промени в инвестициите на стария континент, насочени към изкуствен интелект.
Липсата на средства за „захранване” на системата от стартъпи в областта на AI се сочи като причина много от тях да се насочват към други региони в търсене на финансиране. Този, който съумее да предложи достатъчно и приемливи начини за осигуряване на финансиране на стартъпите, безспорно ще получи преднина.
От друга страна, важен въпрос е какъв е размерът на инвестициите в научни изследвания, насочeни към изкуствен интелект. Китай усърдно увеличава средствата за научноизследователска и развойна дейност в страната. Това доведе дотам, че страната започна да генерира множество научни разработки и публикации на тема изкуствен интелект. С малко под 30 000 научни статии Китай представлява 28% от световното производство на научни изследвания в областта на AI, докато делът на ЕС непрекъснато намалява през последните няколко години, за да достигне 23%.
САЩ, които безспорно имат добре отработени механизми за осигуряване на финансиране за предприемачите, също изостават откъм научна база. Щатите са извор на едва 18% от научните публикации за изкуствен интелект.
За Мартин Еберс, съоснователят на Европейското общество за роботика и изкуствен интелект (RAILS), решението трябва да идва както от частните компании, така и от публичния сектор. „ЕС трябва да даде правилните стимули”, казва той. „Компаниите в САЩ и Китай са готови да предложат повече и това е стимул за изследователите да се преместят там”.
В същото време обаче трябва да се отбележи, че качеството на публикациите в ЕС се увеличава, докато това на китайските научни изследвания намалява. Що се отнася до хардуера, САЩ за пореден път показват преднина. Разглеждайки Топ 15 на полупроводниковите фирми по света, осем са базирани в САЩ. Едва една от водещите 15 е европейска.
Сферата, в която Китай е ненадмината, обаче, е суперкомпютрите. Страната има близо два пъти повече устройства, класирани в Топ 500 по производителност, отколкото САЩ. От 2012 г. насам Китай е утроила присъствието си в списъка: в момента тя има 214 суперкомпютъра в Топ 500, в сравнение със 113 за САЩ и само 91 за ЕС.
Според изследователите, Общият регламент за защита на данните (GDPR) ограничава събирането и използването на данни, които могат да насърчат развитието на AI. Дали това е добро или лошо – времето ще покаже. Предложенията за Закон за управление на данните, въпреки че насърчават повторното използване на данните от публичния сектор, могат да ограничат трансфера на част от информацията.
Най-новите данни показват, че през последната година е налице почти 40% увеличение на GDPR глобите, издадени от ЕС, в сравнение с предходните 20 месеца. Сумите достигат няколко милиона евро. В този контекст не е изненадващо да се установи, че някои фирми са възпирани от разработването на системи за AI като цяло, поради страх да не бъдат глобени за използването на лични данни – а това може да се окаже спънка дори за най-добронамерените иновации.
Ключов въпрос на дневен ред сега е лицевото разпознаване. „Разбира се, не е необходимо да се регулират строго всички видове системи за AI. Но в някои чувствителни области, като разпознаването на лица, трябва да разгледаме отблизо как ще предотвратим дискриминацията”, коментира Еберс от RAILS.
„Идеята е, че можем да се придържаме към европейските ценности и да се опитаме да създадем правила, които да намерят точния баланс между иновациите и различните опасения, свързани с използването на AI”, пояснява той.
Изоставането на ЕС в това отношение може да се окаже преднина. Миналата година блокът публикува бяла книга за изкуствения интелект, защитавайки визията за „надеждна технология”, която поставя хората на първо място – косвено показвайки неодобрение за по-свободните режими на ограничение в други страни.
Защитниците на т.нар. цифрови права силно се надяват, че докато ЕС разработва строги стандарти за AI, другите страни ще се поучат и ще последват примера. Както обяснява Еберс, не е задължително по-добрата защита да потиска новите идеи: „ЕС даде ясно да се разбере, че те искат да създадат вътрешен пазар за AI. Европа може да стане лидер на пазара на нелични данни, например”, казва изследователят.
Така или иначе надпреварата за изкуствен интелект тепърва ще се ускорява. ЕС ще има силни конкуренти, но все още има шанс за лидерство.