Преглеждате имейли по време на видеоразговор? Не сте сами

Често хората изпълняват много задачи по време на видеоконферентни работни срещи
(снимка: CC0 Public Domain)

Видеоконферентните работни срещи станаха норма, но се оказва, че повечето хора правят и нещо друго, освен да слушат събеседниците си, по време на видео-чат. Когато човек изключи камерата, за да не го виждат, може да влезе в „многозадачен режим“. Оказва се, че това е своеобразен защитен механизъм.

Ново проучване сред служители на Microsoft установява, че често пъти хората изпълняват много задачи по време на видеоконферентни работни срещи, особено ако са по-големи и по-дълги разговори. Многозадачността се случва много по-често при повтарящи се срещи, отколкото при ад-хок разговори.

При видеосрещите, провеждани сутрин, има по-голяма склонност да се работи в многозадачен режим, отколкото по друго време на деня. „Мултитаскинг“ се получава шест пъти по-често при видеосрещи с продължителност над 80 минути в сравнение със срещи, които отнемат 20 минути или по-малко.

Звучи логично, нали? При кратки срещи внимаваш и гледаш да не пропуснеш нещо, при дългите гледаш да свършиш и нещо друго междувременно.

Microsoft сподели подробности за проучването, което нарича най-голямото досега изследване на мултитаскинга и отдалечените екипи. За да добият данните, изследователи от Amazon, Microsoft и University College London са изследвали регистрите на Outlook имейлите и активността в OneDrive за почти 100 000 американски служители на Microsoft – за да получат представа колко често хората изпълняват много задачи при видеосрещи и защо.

„Има възможност при отдалечените срещи просто да „присъствате“ на дадена среща“, казва главният учен на Microsoft Хайме Тийван, цитиран от Wired. „Можете да пропуснете срещата и по-късно да я гледате с двойна скорост, ако е записана. Можете да пуснете разговора във фонов режим, докато правите други неща, и да слушате важни моменти“.

Проучването показва, че многозадачността по време на виртуални срещи е механизъм за самосъхранение, който предпазва психическото спокойствие на хората от… твърде много виртуални срещи. Водещият автор и стажант в Microsoft Research Ханченг Чао заяви, че резултатите осветляват необходимостта работодателите да имат по-гъвкави нагласи относно многозадачността за отдалечените екипи.

Вашият колега, чиито очи от време на време се въртят около екрана, не е непременно признак на неуважение или невъзпитаност, казва Чао. Но когато виртуалните срещи се натрупват и продължават по-дълго, според изследването, „хората изглежда имат по-малко време да се съсредоточат върху работата си и по този начин се обръщат към навика за многозадачност, за да наваксат“.

Данните от регистрите са събрани между февруари и май 2020 г., през което време Microsoft стана компания с напълно отдалечена работна сила. Всеки път, когато човек във видеообаждане на Microsoft Teams изпраща, препраща или отговаря на имейл или редактира файл като например презентация на PowerPoint или електронна таблица на Excel, запазена в OneCloud, това действие се регистрира като многозадачност.

В 30 процента от срещите, според проучването, хората изпращат имейли. Учените подчертават, че тяхното наблюдение не регистрира други видове дейности, които могат да се изпълняват в многозадачен режим, като преравяне на социални мрежи и др.

За да разучат специфичните начини, с които хората боравят в многозадачния си режим, съавторите на проучването са прегледали дневници или изявления, написани от около 700 служители на Microsoft в САЩ и в чужбина през приблизително същия период от време. Около 15 процента от респондентите в дневника вярват, че многозадачността ги прави по-продуктивни.

Някои задачи, като например воденето на бележки или разглеждането на обсъжданите документи, помагат на хората да останат по-съсредоточени. Но дневниците също така показват, че хората понякога спортуват, играят видео игри и гледат видеоклипове за котки по време на видеоконферентен разговор. Това може да се нарече разсейване, макар че респондентите го описват като начини за справяне или като реакция на среща, която не е от значение за тях.

Дневниците разкриват и, че много хора се занимават многозадачно, за да се справят с отговорностите си. „Това трябва да се случи, в противен случай просто не можете да свършите цялата си работа,“ обяснява един от анкетираните служители. Почти четирима от всеки 10 респондента казват, че трябва да работят по време на видеосрещи, за да могат да поемат големия брой виртуални срещи в своя график.

Според съавторите на изследването, многозадачността за задоволяване на изискванията за производителност може да доведе до умствена умора и до прояви на неуважително поведение към другите.

Когнитивното натоварване, свързано с видеообажданията, особено непрекъснатият поглед отблизо, може да доведе до това, което стана известно като гадене от Zoom – феномен, който сега е достатъчно разпространен, за да могат изследователите от Университета в Станфорд дори да посочат, че има скала за измерване на изтощението и умората от Zoom.

Чао казва, че някои от хората в проучването се чувстват обидени от многозадачността на колегите си по време на срещи, защото смятат, че не им обръщат внимание, „но ние забелязваме, че след известно време хората свикват с дистанционната среща в пандемичен стил и по-добре приемат това поведение – осъзнавайки, че може да има всякакви неща, които се случват в работна среда на колегата в неговия дом“.

Друг неотдавнашен преглед върху това как отдалечените екипи използват видеообажданията за работа показа, че работата от дома по време на пандемията е означавала повече срещи и координационна дейност и по-малко време за непрекъсната и спокойна, концентрирана работа, коучинг, работа в екип или лична среща с шефовете. Изследването на Института Бекер Фридман към Университета в Чикаго черпи от данни, събрани през март 2020 г. от около 10 000 работници в неназована азиатска ИТ компания. Тази компания е отчела 30% увеличение на отработените часове по време на пандемията, но изследователите изчисляват, че същите тези работници са имали 20% спад в производителността през същия период от време.

Всъщност хората – особено родителите с деца вкъщи – са се оказали по-малко продуктивни, като същевременно са били изправени пред очаквания за същото ниво на производителност, каквото е налице при работата в офиса. Това създава известно предимство за хората без деца и е недостатък за други като жените, родителите с деца вкъщи и хората, които са нови за дадената компания.

Изследователите от Чикаго са използвали инструменти за проследяване на активността като Microsoft Workplace Analytics, за да оценят фактори като колко време прекарват хората в срещи и какви са взаимоотношенията между хората в разговорите. Проучването не разглежда пряко многозадачността. То обаче отчита разсейването и показатели като часове на фокусирана работа ( дефинирана като „два последователни часа или повече непрекъсната работа).

При дистанционна работа фокусираната дейност е спаднала до 32 часа седмично, в сравнение 34 часа при работата присъствено в офиса. Времето, прекарано във видеоразговори, е нараснало до 21 часа седмично – в сравнение с по-малко от един час! Времето, прекарано в боравене с имейли, също се е увеличило с часа седмично. Родителите обикновено работят повече часове в сравнение със своите колеги.

По-задълбоченото разбиране за това как хората си сътрудничат при виртуални срещи – или не го правят – ще става все по-важно, тъй като много хора и фирми са решени дистанционната работа да остане постоянна практика за служителите им под една или друга форма. Може да се окаже, че връщането в офиса ще е от полза за определени хора, които са по-склонни да се разсейват при отдалечена работа, не могат да се фокусират, нямат спокойствие.

Съавторът на проучването и професор от Университета в Чикаго Майкъл Гибс заяви, че очаква компаниите да се адаптират към служителите, търсещи по-гъвкави договорености, които им позволяват да работят от вкъщи няколко дни в седмицата, за да избегнат дълги пътувания до работното място или да бъдат у дома, когато децата им се прибират от училище.

Но той казва и, че връщането на служителите в офисите за по няколко дена вероятно ще е необходимо за много компании, защото „изследванията показват, че виртуалните взаимодействия не са идеален заместител на личните взаимодействия.“

Коментари по темата: „Преглеждате имейли по време на видеоразговор? Не сте сами”

добавете коментар...

  1. Фофу

    “Точно при дългите срещи дори и да са в офис на място хората почват да си мислят други неща …”.
    Какво може да се каже повече. Човек има концнтрация според горе долу два фактора – природна предразположеност и каквото му е състочнието за деня. Но и двата нямат нищо общо с това дали си в офиса или на разговор.
    Вече съм споменавал, че съм работил близо 2 год във фирма където мениджъра ми беше на друг етаж и съм бил почти през цялото време в контакт с него през скайп. Дори и да се мерне на етажа, винаги е много зает и не се спира при мен. Когато има време, тогава преглежда каквото съм пратил и отговаря. Резултат – съвсем спокойно можех да съм от къщи.

  2. Модерен човек

    Точно при дългите срещи дори и да са в офис на място хората почват да си мислят други неща и почват да си гледат смарфоните за колко е часа, новини, фейсбук, мейл. Нормално е и това няма никакво значение дали си в офиса или дистанционно. Дистанционната работа е будещето хората и бизнеса трябва да свикват. Има автоматизиран софтуер за отчет на свършените задания и това за голям кошмар прави ненужни разните мвниджъри и надзиратели с надути заплати.

    Така че дръжте се и отстоявайте правото и привилегията за дистанционна работа и не се подавайте на агресивната кампания против дистанционна работа и разните внушения и неверни неща с които манипушират феодалните робо-датели. Да не рабодателит, а именно рободатели от роб и дател само те върло се се борят срещу дистанционната работа особено при професии и длъжности където това е напълно възможно да е 100% пак се въртят и извъртат да ама не може ли 50% или друго нещо с което ограничават и тормозят служителите си.

  3. Anonymous

    изследванията

    виртуалните не са идеален заместител на личните .

  4. Anonymous

    При кратки срещи внимаваш и гледаш да не пропуснеш нещо,

    при дългите гледаш да свършиш и нещо друго междувременно.

  5. Anonymous

    При дистанционна работа фокусираната дейност е спаднала до 32 часа седмично,
    в сравнение 34 часа при работата присъствено в офиса

    -2 часа са -5,9% фокус.

Коментар