43% от компаниите планират да намалят своята работна сила чрез нови технологии
(снимка: CC0 Public Domain)
Поискайте си сандвич с телешко на гишето за автомобили на Arby на изток от Лос Анджелис и ще се изненадате да разберете, че си говорите с Тори – гласов асистент с изкуствен интелект. Той ще приеме поръчката ви и ще я предаде на готвачите. „Никога не му е лошо. Не се разболява от вируси”, казва Амир Сидики, чието семейство стопанисва заведението за бързо хранене. „Надеждността му е забележителна”.
Изглежда, че пандемията застраши не само здравето на много хора, но … и тяхната работа. Изправени пред недостиг на работници и все по-високи разходи за персонал, все повече компании търсят начин да автоматизират различни позиции в сферата на услугите – работни места, които някога икономистите смятаха за сигурни, допускайки, че машините никога няма да могат да заместят човешкото в общуването и взаимодействието между хората.
Досегашният опит показва, че подобни елементи на автоматизация обикновено създават повече нови работни места, отколкото отнемат, отбелязва TechXplore. Но в същото време те „открадват” позициите, свързани с по-малко умения, каквито обикновено се заемат от хора с ниски доходи. А тези хора зависят от работата си.
Ако не беше пандемията, Сидики надали щеше да инвестира в технология, за която се смята, че води до отчуждение у служителите и потребителите. Но все пак внедряването е минало гладко. „Като цяло така се оказва – нужни са по-малко хора. Но освободените служители сега работят в кухнята и други зони на заведението”, казва управителят.
В идеалния случай автоматизацията би трябвало да премести служителите на по-интересни и по-вълнуващи позиции, с по-интересна работа. Важно е да има възможност да преминат през необходимото обучение за целта, споделя Йоханес Моенуис, икономист от Университета в Редландс.
Цял един клас от обслужващи дейности, създадени с навлизането на автоматизацията в производството, сега е поставен в риск. „Роботите излязоха от производствения сектор и отидоха в много по-големия сектор на услугите”, казва Моениус.
Подобренията в технологията на роботите сега позволяват машините да правят неща, които по-рано изискваха хора – месене на тесто за пица, инспектиране на кранове, сортиране на стоки. Пандемията ускори внедряването на машините. В крайна сметка роботите не се разболяват. Те нямат нужда от годишен платен отпуск, не страдат от преумора или неудовлетворение, не им се налага да отсъстват непредвидено заради болно дете вкъщи.
Икономистите на Международния валутен фонд са установили, че пандемията е подтикнала фирмите да инвестират в машини, които могат да подобрят продуктивността – но и да убият нискоквалифицирания труд. „Нашите проучвания показват, че опасенията относно навлизането на роботите на фона на коронавирусната пандемия изглеждат съвсем оправдани”, пише МВФ в доклад.
Последствията най-тежко ще засегнат слабо образованите работници и особено жените, които традиционно се занимават с най-нискоквалифицирана работа. Просто тя е най-лесна за автоматизиране. Това са продавачи, административни асистенти, касиери, санитари и др.
Работодателите, от своя страна, имат голямо желание да впрегнат машините. Проучване на Световния икономически форум сочи, че 43% от компаниите планират да намалят своята работна сила благодарение на новите технологии. От втората четвърт на 2020 г. бизнес-инвестициите в оборудване са нараснали с 26%, което е повече два пъти повече спрямо ръста на икономиката като цяло.
Най-бърз растеж е налице при бродещите машини, които почистват подовете на супермаркети, болници и складове – това забелязва Международната федерация по роботика. Организацията очаква скок на продажбите на роботи, които осигуряват информация на купувачите, както и на машини за автоматична доставка на храна из стаите в хотелите (т.нар. рум-сървис).
Ресторантите са сред най-видимите индустрии, които възприемат роботиката на драго сърце. Тук се наблюдават дори такива тенденции като това доставчик на насипни салати да придобие фирма-производител на кухненски роботи.
Но не са само роботите. Нараства и интересът към софтуерите и системите с изкуствен разум. Така например, някои заведения избират да автоматизират работата в кухнята. Други въвеждат системи за автоматизирано плащане при приключване на сметката. В ресторантите се появяват технологии, които дават възможност на посетителя да сканира менюто чрез баркод и да поръчва чрез телефона, така че и сервитьорът става напълно ненужен. Плащането – и то става чрез телефона.
Подобни иновации вече са лишили някои служители от сервитьорската им работа. Изобщо не е задължително обаче тези хора да са освободени или съкратени. В някои заведения бившите сервитьори стават асистенти, мениджъри, отговорници по функционирането на автоматиката. Съответно те получават и заплати, които са много по-добри от някогашните им почасови надници. А бакшишите – те се споделят между всички служители на съответното заведение.
Всичко това ида да покаже, че сътресенията на пазара на труда тепърва предстоят. Много работници ще си търсят ново препитание. Много работодатели ще си търсят служители. Пропастта между двете понякога ще се затваря лесно, докато друг път ще стои широко зейнала и непреодолима.
Да, вълнуваща работа, ето това е.
Всъщност в накои браншове хората май стават придатък на техниката,за да ядат, но пък взимат повече пари.Значи -какво ще правят те после- дали ще станат охранени пашкули или ще искат да развиват някакъв интелект?т.е. отваря се “ниша” за нови професии сортиращи интелекта, не е ли така?
Много работа може да се върши от софтуер, но и много работа НЕ МОЖЕ да се върши от роботи и подобни уреди. И това ще го разберат компаниите ама като инвестират милиарди в роботика и после ги изгубят тия пари. Защото много професии си искат човешки контакт, човешки поглед, човешка намеса.