Правото на изключване: ползи и подводни камъни

Отдалечената работа позволи на много хора да работят безопасно, но с увеличено натоварване
(снимка: CC0 Public Domain)

Правото на изключване – така най-често се нарича новата норма, която се въвежда във все повече страни, ограничавайки задължението на дистанционните служители да работят извън рамките на официалното работно време, да отговарят на имейли на шефовете си по всяко време и като цяло да са „винаги на линия”. След бума на отдалечената работа покрай пандемията тези нови регулации се появиха в отговор на преумората на служителите в много организации. Но освен ползи такъв закон носи и минуси. Има ли начин те да бъдат взети под внимание?

Онтарио в Канада е най-новото кътче от света, което на драго сърце възприе закон за „правото на изключване”. Междувременно проучване сред 1000 британци показа, че шест от всеки десет работещи хора подкрепят евентуалното приемане на подобна норма и на Острова.

Официални аргументи

Европейските политици са добри в аргументирането на новите регулации и все по-популярната норма за „право на изключване” вече е в радара на вниманието на Европейската комисия. Ето какво казват оттам:

„Отдалечената работа позволи на много хора да продължат безопасно работата си, а на предприятията – да оцелеят по време на пандемията. Без тази промяна въздействието върху нашите икономики щеше да е много по-сурово”, заяви в реч на 15 март европейският комисар по заетостта и социалните въпроси Николас Шмит. „Работата от разстояние има потенциала да увеличи производителността и заплатите, да подобри гъвкавостта и да насърчи баланса между професионалния и личния живот. Ала заедно с тези възможности има и потенциални недостатъци. Това включва неадекватни условия на труд, прекомерно работно време и непредсказуеми работни графици”.

Сега страните в Европа трябва да подкрепят дигитализацията на икономиките си, като същевременно гарантират адекватни условия на труд, добро здраве и безопасност при работа – включително психично здраве, смятат европейските регулатори. Нужен е добър баланс между професионалния и личния живот. „Това е предпоставка за иновативни и конкурентоспособни компании. Компания, в която служителите са изтощени, където страдат от стрес или прегаряне, не е много вероятно да има висока производителност или да може да мобилизира иновативния капацитет на своите служители”, казва Шмит.

Предимства на регулацията

„По същество концепцията е абсолютно правилна. Хората работят повече, полагат повече извънреден труд от всякога, в по-голямата си част поради отдалечената работа и коронавируса”, казва д-р Ярик Конрад, вицепрезидент по анализи на човешки ресурси в HCM.

Служителите се оказват преуморени, изтощени, стресирани, разтревожени и неспособни да се концентрират, когато трябва да бъдат постоянно на разположение за обаждания и имейли – както от колеги, така и от мениджъри. „По тази причина вярвам, че трябва да се въведе някакво правило, което защитава служителите и насърчава по-добър баланс между работа и личен живот”, смята Конрад.

„Предимствата от правото на изключване са в подобрения баланс между професионалния и личния живот и подобреното психическо благополучие”, коментира Надя Гани, специалист по човешки ресурси в The War Amps. „Аз самата, в личен план, имах притеснение, че ако не съм постоянно на линия, ще бъда считана за по-малко сериозна, за човек, който не се интересува от работата”. Това я е принудило постоянно да се занимава с работата си, което на свой ред е размило вниманието ѝ към семейството. „Бях разсеяна – както у дома със семейството ми, така и на работното място”.

Мнозина споделят подобно разбиране: когато човек има правото да спре да мисли за работата, той може да почива пълноценно. Може да обърне внимание на близките си, на приятелите, да поспортува спокойно, да отиде на излет без притеснение или просто да се наспи качествено. Това на свой ред го прави по-спокоен в работата, по-съсредоточен, по-производителен.

Подводни камъни

„Не съм много сигурен обаче дали „правото на изключване” е най-правилният избор”, казва д-р Ярик Конрад. „Наистина ли искаме правило, което пречи на гъвкавостта? Служителите се радват, че могат да избират кога и как да работят. За работещите родители, например, едно от най-добрите времена за отговаряне на имейли е вечер, след като сложат децата да спят. Бихме ли искали наистина да имаме закон, който да възпрепятства тази гъвкавост?”. Това, според учения, може да е ограничение за продуктивността.

Думите му се доказват от британско изследване за нагласите спрямо потенциалния закон за „право на изключване”. Данните сочат, че сред хората, които печелят най-добри възнаграждения, има голям брой такива, които „проверяват, отговарят и изпращат съобщения, свързани с работата, извън работното време”. Сред най-добре платените работници делът на „работохолиците” е цели 82%.

Според Надя Гани, на много места по света и без друго има закони, които регламентират границите на трудовото натоварване. Различните закони по света определят колко часа в седмицата, по колко часа на ден може да е натоварен един служител и това би трябвало да е достатъчно да се осигури достатъчно време за „личен живот”.

Още една показателна статистика сочи, че по-младите служители са по-склонни да вярват, че работата и личният живот могат да се преплитат през по-голямата част от времето. В британското проучване 56% от хората на възраст 16-34 години смятат, че е приемливо за работодателите да очакват служителите им да комуникират във връзка с работата на фирмата извън работното време. В по-горните възрастови групи този процент е значително по-малък: 34%.

Златната среда

Къде тогава е изходът от ситуацията? Не може да се отрече, че организациите се нуждаят от повече стриктност, когато става въпрос за контакт извън работно време, водещ до претоварване, признава д-р Конрад. „Но прилагането на правото на изключване само маскира основния проблем. Ако вашите служители призовават за правило за предотвратяване на имейли до късно през нощта, време е да разгледате културата и ценностите си като фирма. Защо вашите мениджъри се свързват с екипите си късно вечер?! Защо позволявате на хората да са претоварени, изтощени, подценени?”

Други специалисти също са на мнение, че зачитането на личното време е основен фактор за успеха на фирмите и това няма нужда от регулиране. Фирмите биха могли да изградят рамка за служебни комуникации, в която дефинират ясно в кои моменти е наистина наложително служителите да обръщат внимание на фирмените комуникации извън работно време. Така служителите ще знаят, че техният личен живот е максимално зачетен. В същото време за наистина важни неща почти всеки би направил изключение, без това да го кара да се чувства експлоатиран, изтощен, стресиран.