4-дневната работна седмица става все по-реалистична

Все повече компании експериментират с „компресирани работни седмици”
(снимка: CC0 Public Domain)

Не е тайна, че последните две години принудиха организациите и техният персонал да преосмислят как трябва да изглежда балансът между професионалния и личния живот и как ще продължи да изглежда, след като хората се „върнат по офисите”. Ключова част от тенденцията е предлагането на гъвкави работни схеми за служителите. Отдалечената работа е една прекрасна възможност, такава е и хибридният модел. А има и друг формат – и той е във възход: четиридневната работна седмица.

Организациите, предлагащи „компресирани работни седмици” – например пълно работно време за 4 работни дена в седмицата – са се увеличили с 29% през последните четири години. Това стана възможно, след като се видя, че може да се работи от дома, че служителите могат да извършват пълноценно своите задачи отдалечено и че зачитането на личното пространство прави служителите по-щастливи и по-лоялни.

Мнозина намират за удобно да работят повече часове през първите 4 дена от седмицата и да си осигурят почивен петък, или друг ден от седмицата. Това се практикува все повече. И се харесва.

Прилагане на политиката в големи компании

Panasonic наскоро обяви, че ще въведе четиридневни работни седмици, за да помогне на служителите да постигнат по-добър баланс между професионалния и личния живот, но не е определила кога ще бъде приложена новата политика. Главният изпълнителен директор Юки Кусуми каза на инвеститорите по-рано тази година, че въвеждането на подхода означава, че компанията може „гъвкаво да приспособява различни ситуации” за своите служители.

„Трябва да подкрепяме благополучието за всеки служител в Panasonic, за да подобрим конкурентоспособността си. Panasonic има приблизително 240 000 служители в световен мащаб с различни индивидуалности и способности. Нашата отговорност е да постигнем идеален баланс между стила на работа и начина на живот за нашия разнообразен човешки капитал”, казва Кусуми, цитиран от ZDNet.

Подобно нещо направи Microsoft Япония. Фирмата изпробва концепцията през 2019 г., като част от целта ѝ бе да подобри производителността и креативността. В края на експеримента компанията публикува резултата, който показва повишаване на производителността, измерено чрез продажби на служител. Увеличението е близо 40%. Преобладаващата част от работещите там (92%) заявяват, че са за четиридневна седмица.

Това са само два примера – два от многото, които потвърждават, че на много места служителите предпочитат да работят „на високи обороти” 4 дена, за да имат 3 почивни дена в седмицата.

Регулации

Правителствата по света също се намесват в тенденцията – на политическо ниво. Белгия обяви пакет от реформи, който ще даде на работниците в страната право на четиридневна работна седмица, наред с правото да изключват работните устройства и да игнорират служебните съобщения след работно време.

Други страни, които изпробват четиридневни работни програми, са Исландия, Япония, Обединени арабски емирства, Шотландия и Испания. Експеримент в подобна посока тече и в Нова Зеландия. Там премиерът Джасинда Ардърн насърчи бизнеса да изпробва схемата, заявявайки, че това ще помогне на служителите да решат проблемите с баланса между професионалния и личния живот, особено при завръщането по офисите.

Правилото 100-80-100

Глобалната тенденция набра скорост, след като през 2018 г. Perpetual Guardian – компания за финансови услуги от Нова Зеландия – стана една от първите големи фирми в света, въвела постоянна четиридневна работна седмица. Тя продължи да плаща на персонала за пет дни работа. Графикът беше въведен, след като компанията проведе изпитание с 240 служители.

Тестът беше наблюдаван от Университета в Оукланд и Технологичния университет в Оукланд. Анализът на учените потвърди, че е налице 20% повишаване на производителността, както и цялостно подобрение в благосъстоянието и ангажираността на персонала.

„Открихме съществена промяна в ангажираността чрез неща като начина на представяне на екипа, който отчете подобрение от около 40%. Нивата на стрес спаднаха с 15%. Хората казаха, че могат да си вършат работата по-добре за четири дни, вместо за пет”, каза основателят на Perpetual Guardian Андрю Барнс. Той дефинира ситуацията като „правилото 100-80-100”, където са налице 100% заплащане за работа за 80% от времето, при условие, че се постига 100% производителност.

Според Барнс интересът, показан от други компании и от правителството след въвеждането на четиридневната работна седмица в Perpetual Guardian, е толкова значителен, че той и съпругата му Шарлот Локхарт са създали „глобална общност на 4-дневната седмица”. Тя позволява знанията и ресурсите да се споделят с други, желаещи да изпробват метода.

6-месечна пилотна програма за тестване на 4-дневна работна седмица е на ход в момента в САЩ, Обединеното кралство и Ирландия. Планове за подобен експеримент имат още Австралия и Нова Зеландия за август, а след това се очаква и Израел да последва примера им през октомври.

Промяна на критериите

За да се пристъпи към тестването на 4-дневна работна седмица, мениджърите трябва да са наясно как се измерва трудът на служителите им и да са сигурни, че именно производителността е това, което искат от работниците си. Намаляването на времето е възможно, но това става с ясен фокус върху крайния резултат от труда. Ако търсеният резултат е постижим за по-кратно време, то значи е възможно седмицата да се съкрати.

Например, ако критериите за дадена група служители обхващат извършване на определен брой продажби за месец и те се справят с реализацията на плана си в по-кратък срок, то схемата е приложима и съвсем реалистична.

Именно затова темата за 4-дневната работна седмица изплува точно сега. По време на пандемията много мениджъри видяха, че служителите им смогват да изпълняват всичко, което се изисква от тях, далеч без да са в офиса от 9 до 5 всеки ден.

Баланс на схемите

Трудна задача за решаване остава балансът между служителите, които искат 4-дневна работа седмица, и тези, които искат стандартна, 5-дневна, с фиксирано време от 9 до 5 ч. Във втората група попадат предимно семейни хора с деца. Техният работен график е подчинен на грижата за семейството, за децата. Поради това те предпочитат да работят фиксирания брой часове, в стандартното разпределение – това им позволява за заведат децата на училище или градина, а след работа – да ги вземат и да им обърнат необходимото внимание.

Работодателите ще трябва да намерят сами правилния баланс между интересите на тези две групи.

Коментари по темата: „4-дневната работна седмица става все по-реалистична”

добавете коментар...

  1. Фофу

    :o) Не съм съгласен само с часта “… милионите барели БЕЗПЛАТЕН петрол и руски рубли, които СССР наливаше благодарение на целувките на брежнев с тато … ”

    Не бих казал безплатен. СеСеСеРе отнесоха всичко каквото можаха, като се почне от златните и сребърни фондове събирани от осигуровките на хората, дои 44-та, мине се през златният резерв, урана който ударно се добиваше и който сега си го купуваме на международни цени, всичко което добива на цветни метали донесе, включително злато и още каквото се сетиш.

  2. Йордан

    Трътляците отново ще надделеят 🙂

  3. спокойно

    е пък ние нямаме газ
    така че сме квит

  4. 1

    “Защо обаче не отидете в безкрайните степи да слугувате като мужици за коричка хляб?”
    Оти там горките “напреднали” орица немат и интернет – “https://www.dnes.bg/rusia/2020/11/18/student-ot-sibir-se-pokateri-na-breza-za-da-uchi-onlain.470214”

  5. :o)

    България фалира 3 пъти по време на комунизма, другари.
    Всичко това е ясно записано и документирано, но не в брошурките които са ви раздали
    от позитано 20 или още по-лошо в ткзс-то.
    Великият технологичен напредък е факт, само че индустриално и икономически всичко беше пълен фарс и кула от карти, която рухна на 10.11.1989
    Но това не всеки може да го разбере, наистина
    В страна като България – тато ще строи и развива тежка металургия и заводи, които да тровят природата? Фалираха на ден 1-ви от капитализма
    Велик технологичен прогрес – да , страната генерираше много учени, само че нищо не измислиха и не патентоваха – всичко компютърно е откраднато и свалено чрез шпионаж от запада вкл. прехвалените дискове на ДЗУ.

    Всичко идваше, другари комунистически тикви, от милионите барели безплатен петрол и руски рубли, които СССР наливаше благодарение на целувките на брежнев с тато, като руснаците си правеха сметката, а другарите като вас подготвяха страната да стане 16тата република и днес да сме в позицията на украйна.
    Това е вашата изконна мечта – да слугувате на руския ботуш и да няма България.
    Защо обаче не отидете в безкрайните степи да слугувате като мужици за коричка хляб? А седите тука и обяснявате колко било хубаво в НРБ и колко велики били нашите заводи и предприятия, хранени от държавния бюджет.
    Затова като дойде Горбачов и спря “хранилката” фалирахте за 1 година , а за още 3 направихте 9 милиарда долара външен дълг преди да оставите страната в обичайната за вас мизерия, глад и купонна система?

  6. Цоло Драгойчев

    Парите не може да не са изнесени навън. Не могат да ги изядат тук. Толкова предприятия, висока заетост, продукция за износ. България не е била бедна държава, както и в момента не е бедна.

  7. Фофу

    коментар 23/04/2022 20:13 Вземи бе човек се прегледай нещо. Виж ако може тия пЦихо докторя ако може да направят нещо и тогава се изказвай.
    Защо ми губш ценни секунди от живота да ти чета ненормалните глупости.

  8. Фофу

    Ипушлявилите червени тикви едно си знаят и това си баят. Да, на тях им беше добре, из резиденцийте или по време на Чернобил когато си внасяха храна от Австралия, че най-далеч . Докато те си деряха гъ_те да хвалят цовецкия атом и цовецката техника. Ама все от Кореком купуваха щото западно.

    Всички “достижения” бяха плод на индустриалния шпионаж.

    Да за тях жизненото равнище беше добре. Но жизненото равнище на народа беше една общашка копаня, на която ядем и до днес попарата.

    Върха на всички цоц достижения, това което ни оставиха в наследство се оказа един дълг от над 14 милиарда долара. Т.е. не стгнало да окрадат от нас наличното, но и от неродените ни внуци ни крали.

  9. коментар

    фофчу е комплексиран ай ти
    с чугуневна седерастка глава
    най-вероятно поддтискан от жена му строга господарка
    и ти намери на кой да обясняваш

  10. Цоло Драгойчев

    Фофу не може да отречете че всички велики български постижения са постигнати именно по време на социализъма и по-точно благодарение на дружбата между народите, които с най-топли борчески привети изразяваха своята подкрепа на трудещите се в революционната борба за социалистическата икономика и увеличаване жизненото равнище на народа. Това се изразява в обмяна на информация между викокотехнологичните народи от социалистическото семейство, от които враговете непрекъснато се опитваха да крадат народния интелектуален труд. Ние бяхме на второ място след СССР в ноу-хауто в космическо-ракетната област и произвеждахме компонентите в завода за дискови запаметяващи у-ва и ако не беше съсипан щяхме първи да произвеждаме SSD още тогава и разработки за безжични технологии. Но това не всеки може да го разбере, само определени хора.

  11. Фофу

    Цоло Драгойчев “Но това не всеки може да го разбере, само определени хора.”

    Вярно е. Иска се ниво на тъпост която само определени хора притежават.
    Еле пък да кажеш че сме правели компютри и видео карти. Това го може само една червена тиква надъхана в мазето на Позитано. Кривеца го копираха в тогавашното ВМЕИ по метода на престъргване и гледане на слой по слой на едни южнокорейски процесори. Мисля, че бяха Сайрикс. Но когато стигнаха над 300 хил транзистора, машината не можеше да стърга по фино и беше до там, компютърните бъднини светли. Софтуера в повечето случаи си беше наш, макар и с начална засилка от запад, благодарения на индустриалния шпоинаж.

    А храна сега изнасяме дори повече умното тъпо. За пример – комбаин Нива, руска тараляска имаше пропуск на жито от 20 до 50% в зависимост от това колко е нов, и кой майстор го потдържа. Сегашен кобайн ако прави над 5% загуба е много зле.

    Само малък пример …

  12. Цоло Драгойчев

    Потвърждавам написаното от първия коментар. отвъд океана съсипаха НРБ за да може да ни ограбят технологично, морално и материално защото ние хранехме цяла Росия и половин Африка. Произвеждахме и изнасяхме храна, компютри, видеокарти още тогава но ужасно ни завидяха тъй като щяхме да станем Швейцария на балканите и банките да дойдат тук, а не при тях. Но това не всеки може да го разбере, само определени хора.

  13. Анонимен

    А парите? Като за колко дена ще са?

  14. коментар

    Повечето служители вършат съвсем безсмислена работа за заплата,
    но и на това му идва края.
    отвъд океана ни подготвиха криза с цел да ви съсипят
    и по този начин те дса получат преимущество на закъсалата си задлъжняла система.
    Но това не всеки може да го разбере

Коментар