Едва 35 на сто от висшистите работят по специалността си, съобщиха от БСК по време на дискусия в Русенския университет
Повечето ИТ специалисти и инженери са недоволни от обучението в университета, сочи проучване на БСК. След завършване на висше образование те не могат да приложат наученото на практика и да работят в екип.
Едва 35 на сто от висшистите работят по специалността си, а 20 на сто заемат позиции, които изискват по-високо образование, показват данните на БСК. „Пазарът на труда се пренасища с едни квалификации, а в същото време се нуждае от други кадри”, коментира ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов по време на дискусия в Русенския университет.
Масово неудовлетворени от знанията и уменията, получени в университета, са инженерите и ИТ специалистите. Напълно удовлетворени от образованието си във висшите училища са едва 15 на сто от анкетираните висшисти в различни професионални области. На около 60 на сто университетите са отговорили на очакванията, а крайно неудовлетворени са 3 процента.
След завършване и при започване на работа, 41 процента от участниците в допитването са се сблъскали с липса на практически умения за работа в реална среда. На 30 на сто се е наложило да се учат да работят в екип при започване на работа, показва още проучването на БСК.
Изводите са, че висшите училище не учат младите хора да мислят аналитично, да са организирани и ефективни, да планират и прогнозират, да управляват проекти и процеси, да работят със стандарти и документи от практиката на фирмите. Липсва инвестиция в уменията на студентите да презентират, да водят преговори, да са ангажирани, както и как да се справят с професионалния стрес.
„Пазарът на труда се пренасища с едни квалификации, а в същото време се нуждае от други кадри”, коментира ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов
В следващите 5 години 60 на сто от работните места у нас ще са за специалисти със средно образование, а 42 на сто – за хора, завършили висше, прогнозира БСК. Отваря се ножицата между висококвалифицирания и неквалифицирания труд, допълни Томчо Томов.
Най-много работни места ще се откриват в сферата на информационните технологии, строителството, търговията, производството. Ще се търсят програмисти, инженери, лекари, медицински сестри, счетоводители, учители, готвачи, заварчици, оператори и др.
За бизнеса остава тревожен фактът, че повече от 112 000 българи са неграмотни, като проблемът се задълбочава в ромската общност. Повече от 81 000 сънародници не са ходили на училище никога.
Пазарът на труда също се свива, с него нараства и броят на младите хора без работа. По данни на БСК, 30 на сто от младежите нямат работа, а 40 000 са потомствено безработните младежи, чиито родители също не са работили никога. Статистиката показва още, че 92 на сто от висшистите живеят в градовете, само 8 на сто са в селата.
При въвеждане на дуалната система задължително трябва да се постави въпроса за участието на браншовите бизнес организации, заяви Томчо Томов. Друго предизвикателство е квалификацията на наставниците, които провеждат практическото обучение, както и надграждането на знанията на учителите от професионалните училища. В разработване на учебните планове и програми трябва да участват и представители на бизнеса.
Липсата на ключови компетенции на работещите ще бъде една от основните пречки за икономически растеж у нас и в Европа в следващите години, заяви още Томчо Томов. Образованието трябва да се ориентира не толкова към трупането на знания, а към превръщането на знанията в умения и компетенции, които са икономически жизнеспособни и перспективни.
Едно от решенията на този проблем за България е прилагането на компетентностния подход за управление на човешките ресурси. В полза на работодателите, търсещите реализация и всички заинтересовани е информационната система за оценка на компетенциите MyCompetence.bg, разработена от БСК.
Онлайн системата предлага възможност за самооценка, въвеждане и прилагане на повече от 400 професионални стандарти за необходимите знания, умения и компетенции. Професионалните стандарти са разработени от бизнеса и вече се прилагат в повече от 100 предприятия в 20 сектора.
бла,бла. Без промяна на традициите и практиките при подбор на кадри нищо няма да се получи. Става дума за това че личната свободата при избор на професия у нас е на трагично ниски нива спрямо средните за Съюза. От там е и ниската производителност. Сиреч всеки се насочва към професии където има “племенни” връзки по роднинска или приятелска линия без значение от това дали изобщо го интересува подобна реализация. Резултата, “племенни” групи от кибици на работните места които са там колкото да отбият номера в компанията на малки групи задухани златни кокошки които бълват лошо качество. От другата страна стоят млади объркани хора без лично мнение които не знаят по какъв начин биха могли да помогнат на обществото и себе си.
Много съгласен с предното мнение !
Нищо не правят, държавата плаща за тези конференции, наема зали, лектори, напитки, хотели за два-три дена и общи приказки. Общо взето някой си упражняват дикцията и показват колко много знаят и после нищо.