Когато играете 14 часа в денонощието, нямате време и желание за нищо друго
(снимка: CC0 Public Domain)
Съвсем не беше отдавна, когато четяхме за клиниките за лечение на дигитални зависимости в Китай – и се удивлявахме. Но ето, че на все повече места по света се осъзнава мащабът на този нов вид пристрастяване. Уви, това не е рядкост: увлечени в хобито си, много хора „потъват”, изгубват представа за важните неща в живота си, изгубват контакт с близките си, понякога дори стават агресивни.
За Стивън и Луиз животът с техния 16-годишен син Алекс нерядко е труден. Натрапчивото желание на Алекс да играе шутъри като Counter-Strike до късно през нощта е причинило не един и два скандала в дома на семейството. Отскоро момчето е с диагноза аутизъм.
Алекс е пациент в специализирана британска клиника за лечение на пристрастяването към видеоигри. Пациент е от по-рано тази година, разказва BBC. Родителите са го насочили към клиниката, но младежът все още не осъзнава нуждата си да се лекува.
Въпреки че лечението може да не сработва при сина ѝ, Луиз смята, че има неочаквана полза за останалата част от семейството: „Това, което е най-полезно за нас, е да говорим с други родители, чиито деца имат същите нужди от игри. Нашата група за подкрепа се среща веднъж на две седмици в Zoom”.
Съпругът Стивън добавя: „Повече от всичко друго, мисля, че най-великото нещо е да осъзнаеш, че не си сам. Има много други хора като нас, те преживяват същото”.
„За нас като двойка, като семейство, това беше предизвикателство, тъй като е доста трудно да общуваме”, споделя още изтормозеният баща. „И докато хората идват, той си стои и си играе на горния етаж през цялото време, крещи и ругае. За нас и спането беше огромен проблем. Налагаше се да спим в отделни стаи. Трябваше да включвам вентилатор, за да заглуша звука от играта му”.
Стотици пристрастени
Клиниката, в която ходи Алекс, е отворена от около две години. Поривът на децата, предимно тийнейджъри, да играят игри е толкова екстремен, че често води до изблици на насилие и конфронтации с родителите. Ако достъпът до игрови конзоли или компютри бъде отказан, младежите заплашват да се самоубият. Социалните им взаимодействия почти винаги са ограничени до онлайн забавления и… игри.
Игровото разстройство е противоречиво състояние, определено от Световната здравна организация по три характеристики:
- нарушен самоконтрол при игра;
- приоритизиране на игрите пред други важни неща;
- увеличаване на игрите въпреки негативните последици.
Някои психолози, заедно със самата индустрия на игрите, поставят под въпрос доказателствата, използвани за дефиниране на разстройството. Но ето, че в Лондон с игрите са се захванали в клиника към британския Национален център за поведенчески зависимости. Той е утвърден и известен с лечението на проблеми с хазарта. Разбира се, игрите са „нова територия” за екипа, според консултантския клиничен психолог д-р Ребека Локууд.
„Знаем, че игровото разстройство е доста рядко състояние. Симптомите могат да бъдат наистина доста тежки, което ни изненада”, казва тя.
„Често хората наистина изпитват трудности при управлението на емоциите си. Те могат да се борят с гняв, тревожност и лошо настроение. Изпитват физически симптоми заради загубата на сън. Това е, защото хората играят през нощта, за да установят контакт с геймъри в чужбина”.
В клиниката вече са лекувани повече от 300 души. Повечето, около 200, са дошли през 2021 г. 89% от хората, лекувани в центъра за игрови разстройства, са мъже. Възрастовият диапазон е „изненадващ” – има и 13-годишни, има и хора над 60-те.
Кога играта прераства в проблем
За милиони хора видеоигрите са основно забавление, източник на емоции и връзка. И така, кога времето, прекарано в игра, преминава границата в проблемно поведение?
За повечето хора игрите са хоби. В свободното си време те играят и в това няма нищо лошо, убедени са психолозите.
„Ние искрено вярваме, напълно приемаме, че за много хора игрите са наистина положително нещо в живота”, казва Беки Харис, мениджър и семеен терапевт в клиниката. „Но в случая за този малък процент от хората, които имат огромен проблем с игрите, това наистина се отразява на качеството им на живот и способността им да си взаимодействат и да функционират”.
Част от този проблем често е общуването с близките. Когато вниманието на един възрастен човек е ангажирано 14 часа в денонощието с игри, той няма време за семейството си, за децата си, камо ли пък за останалите близки и познати.
Когато прекъсването на любимото забавление води до изблици на агресия, това е проблем. Когато продължителното заседяване пред монитора води до липса на физическа активност, системно преяждане и хранене с вредна храна, това е проблем.
Благодарение на начина, по който мнозина пациенти в клиниката са се спасили от зависимостта си, Стивън и Луиз имат надежда, че един ден собственият им син ще разреши някои от проблемите си.