Covid-19 стана катализатор за много промени в работния свят
(снимка: CC0 Public Domain)
Работодатели и служители са на еднакво мнение по основните критерии, които мотивират хората да кандидатстват за работа. Те са съгласни, че заплатата е най-важното съображение, като следващите две позиции са атмосферата на работното място и възможностите за кариерно развитие, сочи глобално проучване на HR компанията Adecco Group сред повече от 1000 служители и 155 компании.
Компаниите обаче са склонни да надценяват значението на заплатата – 72% от анкетираните я посочват като основен фактор, в сравнение с 53% от работниците. Работодателите също залагат твърде много на собствената си репутация. Те смятат, че работата за известна компания е 7-ата по важност причина за служител да смени работното си място, докато самите служители поставят този критерий на 16-о място.
Работодателите подценяват степента, до която Covid промени нагласите на служителите по отношение на въпросите, свързани със здравето, безопасността и възможността да се работи дистанционно. Всъщност пандемията накара работниците да ценят всички видове гъвкавост, особено за работните часове и работата от вкъщи или от която и да е точка на света. Жените са по-склонни от мъжете да класират гъвкавостта като основен фактор.
Служителите от поколенията Z и Y сe вълнуват повече от заплатата, докато по-възрастните се фокусират повече върху съдържанието на работата и работната атмосфера, е друг извод от проучването. Докато работниците във Франция и Белгия са особено склонни да дават приоритет на заплатата, тези в Италия и Индия придават относително по-голяма тежест на кариерното си развитие.
На въпроса „Кой е основният стил на лидерство в тяхната компания?”, работодателите посочват на първо място лидери, които задават темпото, които настояват за по-бързи резултати. При служителите обаче това тип лидерство не попада в Топ 3 като предпочитан ролеви модел на техния работодател. Вместо това, на първо място те посочват „харизматични лидери”, които могат да вдъхновяват с визия, а на второ мениджъри, които дават приоритет на благосъстоянието на своите служители.
И двата избора могат да се разглеждат като отразяващи желанието за работа след пандемията да донесе чувство за смисъл и благополучие. Третият най-често срещан отговор сред работниците е, че стилът на лидерство не е важен за тях, стига да са щастливи на работа.
Друг въпрос в проучването е видът социална отговорност, който служителите очакват от своя работодател. Анализът на данните показва интересни регионални различия. Служителите в англосаксонските страни се фокусират повече върху отговорността, прозрачността и етичните стандарти, докато в континентална Европа по-висок приоритет са приобщаването на работното място, приемането на различията и социалната справедливост.
Последното несъответствие в очакванията между служителите и работодателите, което очертава проучването на Adecco, е свързано със самия процес на набиране на персонал. Кандидатите за работа, особено от по-младото поколение, казват, че са щастливи да бъдат наети чрез дигитални процеси. Данните от проучването обаче показват, че работодателите все още не са се хванали това: 35% от потенциалните служители (49% от поколение Z) заявяват, че биха били доволни от онлайн процес на набиране на персонал, докато работодателите вярват, че това ще е вярно само за 9%.
„Пандемията промени това, което работниците търсят, и призоваваме работодателите да се адаптират към новите очаквания. В България картината не е много по-различна. Глобалните промени, свързани с Ковид-19, засегнаха по аналогичен начин и локалните работодатели, коментира”, Ирина Йончева, HR мениджър на Adecco България.
„Търсенето на гъвкави схеми на работа или хибриден модел (работа от вкъщи, съчетана с работа от офиса) е от приоритетите за кандидатите и влияе на решението да се приеме офертата за работа. Всъщност, това беше тяхното желание и преди пандемията, изразено плахо и полугласно. Ковид-19 създаде силен, ярък и мащабен прецедент, който позволи това желание да се изрази на висок глас”, допълни тя.