Технологиите са на път да убият супер-градовете

Конкретното място няма значение при дистанционния офис – работата е „в облака”
(снимка: CC0 Public Domain)

Какво е да бързаш за работа сред небостъргачите на Манхатън? Какво е да живееш всред европейската архитектурна класика на Виена? Градовете, в които мнозина мечтаят да живеят, могат да загубят своята привлекателност и то съвсем скоро. Причината е в технологиите. Но може би тенденцията не е чак толкова лоша, колкото звучи?

Може би някои от нас са го правили – виртуалната разходка в други градове, където не сме стъпвали физически. С инструменти като Google Earth човек може да кацне из улиците на Токио или Йоханесбург и да разгледа, да почувства атмосферата на далечни места, да види как е устроен животът там.

Този своеобразен виртуален туризъм стана популярен заради изолацията поради пандемията – за някои тя е принудителна, за други доброволна, но и в двата случая – съвсем приемлива в днешния свят. Но градовете-суперзвезди, за които мнозина мечтаят, може би скоро няма да бъдат така привлекателни.

Неписано правило в цялото развитие на човешката цивилизация е, че хората живеят там, където работят, отбелязва ThеAtlantic. Тази връзка между дома и работното място е основата на градската икономика. Но отдалечената работа променя този принцип. Пространствата нямат значение при дистанционния офис – работата е „в облака” и работещите можем да сме навсякъде.

Според икономиста Дейвид Аутор, отдалечената работа досега е страдала от „телефонен проблем”. Седем десетилетия след патентоването на първия телефон през 60-те години на ХХ век малцина реално притежават такъв. Защо? Никой не бърза да си купи телефон, защото не вижда ползата от него – никое от приятелските семейства не притежава телефон, така че… за какво им е? В мрежовата теория това е известно като Закон на Меткалф: стойността на комуникационната мрежа нараства експоненциално с броя на нейните потребители.

Същото се случи с дистанционната работа. Доскоро тя беше нещо като каприз или лукс, който малцина си позволяваха. Технологии за уеб-конференции съществуват от доста години. Те обаче се използваха само от малък брой експерти, предимно от технологични компании. Не беше „социално приемливо” – през 2018 г. щеше да е странно и даже грубо да помолиш шефа да премести среща в Skype или да кажеш на бизнес-партньор да се видите в Zoom, за да говорите. Не беше това част от нормалния ход на бизнеса.

„Най-важният резултат от пандемията не беше, че тя ви научи как да използвате Zoom, а по-скоро това, че подтикна всички останали да използват Zoom”, казва Аутор. „Всички прескочихме проблема с координацията по едно и също време”.

Дистанционното работене вече се прие за нещо обичайно. Нормално стана хора да липсват в офиса и да знаем, че въпреки това работят, на линия са, изпълняващи своите задължения. Завръщането към нормалността няма да е стопроцентово – някои ще изберат да продължат да работят дистанционно, щом вече е възприето за нещо нормално.

И ето, че желанието да обитаваме някой хубав град, който ни дава „много възможности”, да живеем и работим там, започва да се размива.

Пътуващият човек

Сега, когато можем да работим дистанционно, информационната супермагистрала Интернет прави възможно да сме далеч от големия град, без да страдаме. Градът, всъщност, е на път да се „разпилее”. Много хора са наясно, че оттук насетне могат да си позволят по-рядко да ходят в офиса. Значи може да живеят по-далеч от него – щом ще пътуват по-рядко, може и да е малко по-дългичко, нали? Работещите могат да си позволят да се изнесат направо извън града, в някое по-малко селце или градче на 50-100 километра.

Периферните квартали, вилните зони и сателитните градчета и села тепърва ще процъфтяват.

Притеснения за големите градове

Миграцията на хората надалеч от големия град може да се окаже главоболие за мегаполисите. Традиционно тези селища разчитат на данъците от имоти, данъците от продажби, плащанията за „сини“ и „зелени” зони по градските центрове. Ако хората бягат от града, това ще значи по-малко приходи в хазните.

Особено притеснителна е тенденцията за градовете, свикнали да са домакин на индустрии, които внезапно се оказаха „в облака”. Може да се очаква да се освободят много офис-сгради и да намалее броят на хората, които обитават града. С това ще намалеят и купувачите в магазините, и пътниците в градския транспорт, и бизнес-пътуващите.

Добри новини за „сладките” градчета

Възможността за дистанционна работа и бягството от големите градове може да се окаже от полза за малките села и градчета, които имат какво да предложат на уморения от градски живот човек. Там, където разстоянията са къси, няма шумотевица, но пък има хубави природни гледки, а престъпността е сведена до минимум – там ще искат да живеят все повече хора. Това може да са и курортни градчета, които винаги досега са имали „активен сезон” на оживление и „мъртъв период – те имат инфраструктурата да предложат много удобства и сега е техният шанс да си създадат „постоянен” сезон.

Силициевата долина е навсякъде

Днес иновациите се случват навсякъде. Хората с идеи в главата нямат нужда да се намират някъде, на конкретно място, за което се знае, че може да им осигури необходимите ресурси. Икономиката на иновациите е неравномерно разпределена, разпиляна е по света. И рисковият капитал не стои на едно място, той си намира пътя към стойностните идеи, без значение къде се намират.

Всичко това значи, че явления като „Силициевата долина” вече няма как да се случат. „Силициевата долина” е навсякъде. Няма проблем един предприемач да е в Лион, да наеме дизайнер от Милано и програмист от София. Срещат се всеки ден в Zoom или си общуват в Slack и работата върви. Интернет е тяхната постоянна връзка и разработките „летят”. Те нямат нужда от физически офис. Нямат нужда от град.