Икономисти: работещите вкъщи да плащат допълнителен данък

Работещите от вкъщи да са солидарни с хората, които не могат да си го позволят, настояват икономисти
(снимка: CC0 Public Domain)

Нов доклад на Дойче банк твърди, че работещите от домовете си трябва да плащат допълнителен данък, за да компенсират парите, които не харчат за пътуване от и до работното място и за обяд.

В своя доклад изследователите на банката твърдят, че милиардите данъчни пари, събрани по този начин, биха могли да се преразпределят към работници с ниски доходи, които не са в състояние да изпълняват работата си дистанционно – например медицински сестри и санитари, хлебари, работници във фабрики.

Накратко, новият стил на работа изисква нови данъчни системи, настояват изследователите на Дойче банк. „Работата от вкъщи ще бъде част от „новото нормално” и след като пандемията отмине”, се казва в доклада, за който съобщава ZDNet. „Ние смятаме, че дистанционно работещите трябва да плащат данък за привилегията да работят от дома си”.

Данък върху работещите от домовете си е трябвало да съществува от години, твърди изследователят Люк Темпълман, който е съавтор на доклада. Телекомуникациите процъфтяват през последните две десетилетия с появата на интернет технологиите. Между 2005 и 2018 г. броят на хората, работещи от домовете си, се е увеличил многократно.

Сега световната здравна криза само засили тенденцията. Новите работни навици ще останат трайна част от икономиката. Според проучването на Дойче банк, дори след като пандемията отмине, повече от половината хора, които са работили от вкъщи, ще искат да се придържат към опцията за два или три дни „домашен офис” в седмицата.

Темпълман предлага 5% данък за всеки ден работа от разстояние. Той и неговите колеги са сметнали, че предвид средната заплата в Обединеното кралство, данъкът ще възлиза на 6,73 британски лири на всеки служител – всеки път, когато реши да поработи от дивана си. В САЩ средният служител би плащал $10,58 на ден работа от къщи. Един германски работник пък ще бъде облаган с данък в размер на 7,69 евро за избора да работи отдалечено.

Данъкът следва да бъде плащан от работодателя, ако компанията не осигурява офис и работно място на служителя. Редно е да има изключения за самонаетите лица и за тези с по-ниски доходи. Но всеки друг служител, който би избрал да работи от вкъщи, когато му е дадена възможност да иде в офиса, ще трябва да плаща данъка от собствената си заплата.

Темпълман твърди, че е справедливо работниците да плащат въпросните данъци, като се имат предвид ползите от работата от дома. „Работата от къщи предлага директни финансови икономии от разходи като пътуване, обяд, дрехи и почистване”, пише той. „Към тях добавете косвените спестявания чрез пропуснатата социализация и други разходи, които биха били направени, ако работникът е в офиса”.

Работещите от дома си, според изследователя, лишават икономиката от тези потенциални разходи. А това застрашава инфраструктурата на съвременния свят, която стъпва на идеята на конкретно работно място и срещане на хората лице в лице.

От друга страна, на някои служители няма как да се даде възможност да работят отдалечено. Обикновено тези служители имат и по-ниски доходи. Следователно парите, платени чрез данъка за работа от къщи, трябва да отидат за увеличаване на заплатите на тези, които са по-малко заможни и се налага да работят само от фиксирано работно място.

„От лична и икономическа гледна точка има смисъл на тези хора да се помогне”, казва Темпълман. „Също така има смисъл да се отдаде признание на онези работници, за които COVID-19 представлява риск заради ниските им заплати и принудата да работят на фиксирано място. Тези, които имат достатъчно късмет, за да могат да се „откачат” от офиса, дължат подкрепа на другите”.

Очаква се тази идея да бъде посрещната със съпротива. Фил Флакстън, изпълнителен директор на организация с нестопанска цел Work Wise UK, която се застъпва за по-интелигентни начини на работа, казва: „Очевидно е, че докладът е предназначен да провокира дебат. Това е страхотна дискусионна тема и разбирам смисъла да го правят, но със сигурност не бих се съгласил с аргументите им”.

„Замяната” на на свръх-скъпия сандвич за обяд в центъра на града с данък, който може да помогне на по-малко заможните, може да звучи разумно на теория, но практическата реалност е различна. Работейки от дома си, казва Флакстън, служителите пак участват в икономиката, макар и по различни начини от преди. „Хората пак се срещат с приятели на обяд. Те пак прекарват два или три часа в кафене, за да работят”, казва Флакстън. Също така пазаруват повече хранителни стоки, за да си приготвят храна у дома. „Те просто подкрепят местната икономика.”

Каква ще е дистанционната работа занапред и доколко ще стане „новото нормално” все още е рано да се каже. Новият доклад на Дойче банк със сигурност извежда на преден план проблем, който тепърва ще е тема на дискусии: регулирането на работата в среда, която се променя бързо и непредвидимо.

Докато все повече хора възприемат дистанционната работа като най-логично решение, ще се умножават новите въпроси, вариращи от това дали работодателите трябва да бъдат законово задължени да предоставят, например, ергономични столове на служителите си, до това дали служителите трябва да искат компенсация за по-големите наеми. Някои компании дори мислят за адаптиране на заплащането на персонала си спрямо разходите за живот в районите, от които техните служители са избрали да работят.