Намаляването на заплатите на дистанционно работещите може да доведе до загуба на таланти
(снимка: CC0 Public Domain)
Най-големите ИТ компании възнамеряват да намалят заплатите на дистанционно работещите, стана ясно в последните дни. Подобни намерения, огласени от водещите корпорации в света, предизвикаха бурни дебати сред ИТ общността и в частност в отделите за човешки ресурси.
В много страни по света част от трудовото законодателство предвижда работодателите да не могат да променят каквито и да е аспекти на трудовите договори, като например размера на заплащането, без съгласието на служителя.
В някои случаи даже се предвижда прекратяване на текущия договор и предоговаряне, ако е нужна промяна, казва Ема Бартлет, партньор в адвокатска кантора, специализирана в областта на проблемите на заетостта – CM Murray, цитирана от BBC. Но правните основания са само част от пейзажа.
Некоректно
Решението на която и да е компания да намали заплащането на служителите, които работят дистанционно, е нередно, смята Джейк Розенфелд, професор по социология във Вашингтонския университет в Св. Луис. Според него, подобно решение неминуемо ще засегне семействата.
Проблемът е до голяма степен свързан с факта, че на родителите може да се налага нееднократно – и не за кратко – да работят от домовете си, например ако децата са болни или пък бъдат задължени да учат дистанционно заради пандемичните мерки. Ясно е, че не трябва да се намаляват заплатите, казва проф. Розенфелд.
Деморализиращо
От гледна точка на служителите би било деморализиращо да се плаща по-малко за извършване на същата работа дистанционно, казва Бартлет. При положение, че служителят работи пълноценно от дома си и постига очакваните резултати, да му се намали заплатата, само защото не е в офиса, съсипва неговата мотивация.
Социално неравенство
Като се има предвид, че жените продължават да поемат основната отговорност за грижите за децата в семейството, същевременно работейки, то именно дамите са тези, които ще се окажат с намалени заплати. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на разликата в заплащането между половете, казват още юристите.
Подобна ситуация означава да бъде погубено постигнатото в десетилетната битка за равенство между работниците от различните полове. Освен всичко мярката действа и доста демотивиращо – а и без друго в Западна Европа и САЩ дефицитът на жени в ИТ сферата продължава да е проблем.
Риск от загуба на служители
Наред с останалите аргументи потенциалното решение за намаляване на заплатите на дистанционно работещите може да доведе и до загуба на таланти. По време на пандемията много служители оцениха удобствата на работата от дома – времето, спестено от пътуване, възможността за наглеждане на децата и др.
Компаниите, които твърдо настояват всеки работник да ходи всеки ден в офиса, ще се сблъскат със значителна съпротива от кадрите, за които е ценно да могат да работят от дома си – а имат и година доказателства, че и от къщи могат да бъдат ефективни. За много служители това ще стане важен фактор за избора на работно място.
Затова фирмите, които „порязват” служители, желаещи да работят от дома си, трябва да са готови да загубят въпросните служители. Немалко от работещите при тях ще предпочетат да сменят работодателя, ако той им позволява да работят от комфорта на своето „вкъщи”. Говори се дори за цяла нова вълна от напускания.
Хибридни експерименти
Някои фирми, като американския технологичен гигант Cisco, например, са въвели хибриден работен план, в който няма задължения и норми за това колко често даден служител трябва да посещава офиса. Изглежда, че ако човек си върши съвестно работата, това е достатъчно за фирмата. Cisco очаква, че по-малко от една четвърт от работната сила ще иска да бъде на официалното работно място три или повече дни в седмицата.
Но други фирми, като Goldman Sachs, искат работниците да се върнат в офисите. Шефът на инвестиционната банка Дейвид Соломон заяви през февруари, че работата от вкъщи е „изкривяване”, а не „новото нормално”.
Британският Чартърен институт по персонал и развитие (CIPD), който представлява специалистите по човешки ресурси във Великобритания, заяви, че решения като това за промените в условията на работа трябва да бъдат вземани на база откровен и честен диалог. За фирмите е най-сигурно да разговарят със своите служители, да са се договорили и да имат изрично писмено съгласие за промяната, която се въвежда.
В насоките си към работодателите се казва, че налагането на намаление на заплатите е подход с „висок риск”.
Бизнесът трябва да се стреми да балансира индивидуалните нужди на всеки служител с нуждите на организацията, казва Рейчъл Суф, старши съветник по трудови правоотношения в CIPD.
„Би било доста недалновидно работодателите да мислят за коригиране на заплащането в този ранен етап от хибридната работа на фона на толкова много неща, които все още трябва да бъдат изгладени… Предвид стегнатия пазар на труда, предприятията също така трябва да останат привлекателни и намаляването на заплащането може да се окаже грешен ход, отблъскващ талантите”, обобщава Суф.
Между другото, има един детайл, който явно ви убягва на всичките.
В момента, в който всички започнат да работят “remote”, вие вече не се състезавате за работа и заплати само с програмистите в своя град. Състезавате се с цял свят.
А, настоящите ИТ заплати в България никак не са конкурентни на световните пазари.
В момента работя по проект с няколко прилично кадърни старши програмисти от Канада и дори един от САЩ. Те работят за съществено по-малко пари от мен. А, аз не взимам кой знае колко повече от много добри старши програмисти в България.
Не всичко в САЩ е NY и Силициевата долина, където заплатите са брутални, но и разходите са също толкова брутални. Затова има кадърни програмисти, които предпочитат да живеят на тихо и спокойно, но и работят за далеч по-малко пари от другите.
Вие си преценявайте дали искате и можете да се конкурирате с, примерно, украинци – те работят на под 50% от нашите пари, а има много кадърни хора и там.
Много се забавлявам да гледам хора, които тепърва тръгват по пътя, който аз вървя от почти 10 години …
Коко, ти сам каза – несемейните. А, другите? Ще си несемеен до 40-50, за да си ефективен ли?
Последните изследвания за индустрията, които включват по-дълъг период от време, показват средно 25% намалена производителност.
И това е лесно обяснимо – нарастналата производителност на несемейните не може да компенсира намалялата производителност на семейните, защото несемейните са по-млади и с по-малко опит, докато старшите най-често са семейни.
“Мнение”, минал съм по тоя път и затова има едни години, които малко не ги помня, защото бачках от 8 сутринта до 10 вечерта, с минимални почивки. Правех средно 240-260 часа работа на месец, или средно 11-12 часа на ден … щото, нали, нямам да пътувам, да се кипря и прочее … но, като дойде 7 вечерта, нямам да се прибирам от работа, що да не взема само ей това тука да го довърша набързо и после спирам … и така до 22ч.
В началото най-вероятно си работил 120%, може дори и повече да е било. Това, обаче, не се задържа за кой знае колко дълго. В един момент остават дългите часове работа, умората, но не и ефективната работа.
Това може да се реши, както написах и по-рано – ако имаш помещение, в което да се изолираш и не работиш повече от 8 часа, всъщност. Но, колко души могат да го направят? Несемейните имат свободна стая, на семейните най-често не им достигат стаи.
Хората, които държат да не работят повече от 8 часа, пък започват с другия тип размотаване – където е 9:00, там е и 9:15, там е и 9:30 … и 2-3 месеца по-късно вече началото на деня е 10.
А, краят на работния ден започва да върви в обратна посока, по логиката на “ха” – “аз като не правя почивки през деня, а работя стегнато, ще си свършвам работата по-бързо и не е нужно 8 часа да бачкам” – и в началото наистина така се получава.
Почивките през деня, обаче, се оказват нужни и хората започват пак да си ги взимат, но все си мислят, че в крайна сметка са свършили нужното и няма защо да бачкат до 19ч (ако са започнали в 10).
И двата варианта лично съм ги “играл”, само че аз през годините винаги е трябвало да си отчитам работата, какво точно съм свършил и всяка задача колко ми е отнела, с точност до 15 минути.
В първия случай, от преумора стигнах до момент, в който бачкам 12 часа, но част от задачите виждам, че няма как да ги пиша толкова, колкото са ми отнели.
Във втория случай ми беше леко около врата, но отчитах максимум 5-6 реални часа, по-скоро между 4 и 5. Не мога и да кажа, че при такъв тип работа съм имал повече време да помисля над решенията – като цяло са доста сравними резултатите (за 1 изработен час) и от двата варианта.
100% съм убеден, че никой от вас не си отчита работата с нужната прецизност, за да размята твърдения, както го правите. Колко от вас отчитат работата си на час? Риторичен въпрос, разбира се.
Фактът е, че никой контрактор / фрийлансър не е коментирал тук, защото всички тези хора си знаят много добре какво им коства свободата да не са на трудов договор и да не работят в офис.
Гражданският договор е “аз на теб, ти на мен – 50:50”, контракторската работа е такава. Трудовият не е такъв – ТЗ задължава работодателя, но му дава и права. Едно от тях е да казва къде ще се полага трудът, който е предмет на договора.
Пак ви казвам – като искате свобода, що не станете едни контрактори / фрийлансъри? Тогава е буквално “аз на теб, ти на мен”, всички права и задължения се описват в договора, ТЗ не ви пречи, но не ви и пази.
Просто всички искате спокойствието на службицата, но при вашите си условия. Еми, хуу, пробвайте се, пък да видим.
Много рядко работата която върши служителят заема 100% от времето му. Това означава, че ако работи вкъщи, то останалото свободно работно време може да го инвестира в друга работа. След време тази друга работа може да му се види по-изгодна и да зареже предишната. Т. е. работейки от вкъщи си с много по-голяма възможност плавно и незабележимо да си смениш работата. Естествено на работодателите това не им харесва и взимат съответните мерки… А както се казва който плаща той поръчва музиката…
Към г-на с двете точки .. Аз работя от вкъщи от началото на кризата. Работя два пъти повече. Компютъра ми се пуска в 7:30 – 8 сутринта и се почва и така до 18 ч или 19ч докато има работа. Избягвам да оставят днешната работа за следващия ден. Сутрин нямам нужда от преобличане, “контене” за навън, нямам 1 час път до офиса. Съответно 1 час обратно вечер. Работя повече на 120% поне. То е въпрос на лична организация да се свърши някаква работа. Когато аз определям кога и къде да свърша нещото, аз съм по-продуктивен. Също, когато съм напълно сам в офиса, съм по-продуктивен (няма кой да ме разсейва вкъщи или колеги с ключи в офиса)…На мен понякога ми се случва от време на време това, което г-на с .. пише (все се намира нещо да свърша), но обиквеное се неща, които са по-спешни, или отлага все неща, които не ми се правят и не ми харесват (и ги оставям за по-натътък във времето…). Принципно работата на трудов договор трябва да се приема като всяка друга, а не “работодателя определя”. Това е аз на тебе, ти на мене, 50:50. Ако само едината страна определя, то в крайна сметката другата страна ще си хване багажа и чао. Затова ако всички за щастливи, ще има сделка и то за дълго време, а това искат всички. В нашата организация служителят вече сам определя кога и къде да работи (в рамките на територията на държавата), кога вкъщи, кога от офис, кога от улицата… На мен ми гледат крайния резултат от всички свършено веднъж на всеки 14 дни и генерално два пъти годишно. Ако нещо се омаже яко, то ще се види почти веднага. Също мисля, че трябва да се увеличат малко поне заплатите, защото аз сега плащам 3 интернета (преди 1) : 1 за вкъщи, 1 за мен (мобилен backup), 1 за детето (мобилен backup), а ИТ фирмите толкова много спестиха от офис разходи, че няма накъде.
абсолютни глупости
Ако не се ходи в офиса не може да се оправдаят едни мениджарски позиции, ще се види че от тях няма полза. А това колко си продуктивен се вижда лесно и бързо. В нашата компания имаше изследване и се установи че производителността се е вдигнала през 2020 особено много сред младите и не семейни, да ли ще продължи да е така и тази година ще видим.
Принципно, ако служителите вършат същата работа, правилно е да НЕ им намаляват заплатите.
Практиката, обаче, показва нещо съвсем различно – изключително малка част от служителите наистина успяват да постигнат същата производителност като от офиса.
От почти 10 години съм на свободна практика / контрактор / freelancer. Доста съм се интересувал по темата, а наблюденията ми са, че без човек активно да се стреми да работи ефективно, в относително кратки срокове производителността му пада изключително много.
1. Вкъщи винаги се намира някой, който не се интересува, че работиш, а държи да му обърнеш внимание точно сега и на момента.
2. Все се намира нещо, което “да свърша за 5 минути, после си продължавам” … и 2 часа по-късно …
3. Започва едно наваксване на пропуснатото време, което разтегля границите на работния ден. Оттам границите се размиват, което води до едно постоянно напрежение. Това уморява и неизбежно сваля производителността.
От изчетеното по темата от всякакви хора на свободна практика през тези 10 години разбрах следното:
Ако искаш да работиш ефективно от вкъщи, задължително е да си обособиш офис, най-добре стая, в която да не допускаш абсолютно никого през деня и излизаш от там само за планирани почивки, като например обедната.
С други думи, ако искаш ефективност, дори вкъщи трябва да работиш все едно си в офис.
Принципно, по закон работодателят определя къде служителите ще полагат труд – ако иска офис, не е въпрос на избор.
Ако искате да си работите от вкъщи, или от брега на езеро / море, или от планинска хижа, излезте на свободна практика – плаща се на час, всичко трябва да се отчита надлежно и в детайли, иначе няма пари.
Обаче, повечето искате да сте на трудов договор, с размити отговорности и задачи, но гарантирани доходи – и душата в рая, и х_я до края – трудна работа
Между другото, повечето от тези, които са най-активни да обясняват, колко били ефективни при дистанционна работа, са най-зле и най-неефективни.
намалят заплатата и си търсят други
Колегите под мен са прави.
Значи, ползват моя интернет, моя ток, моя климатик, и да киннамалят заплатата. Да опитат…
Фирмите печелят от това да не плащат транспортни на служителите си, както и офис наеми и прилежащите разходи по подръжката им. Печелят от липсата на закъснения. Следователно, би трябвало за увеличават заплатите на служителите работещи от вкъщи.