Инвестициите на ЕС в образование и повишаване на пригодността на младите хора за заетост се изплащат, потвърждава годишният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в който се анализират образователните системи на 34 членуващи в организацията страни, вкл. 21 държави от ЕС.
„Инвестициите в образованието винаги се изплащат в дългосрочен план и страните членки не могат да си позволят да забравят това, когато става дума за разпределяне на публичните бюджети”, заяви европейският комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу.
По нейните думи, ЕС трябва да извърши реформи, за да станат нашите образователни системи в общността равностойни на най-добрите в света, а това означава, че трябва да се инвестира. Както става ясно от този доклад обаче, някои страни членки се справят по-добре от други с поддържането на равнищата на разходите за образование.
Една от основните теми на заседанието на Европейския съвет на 27-28 юни са мерките за повишаване на младежката заетост. Комисията стартира нова инициатива „Да обединим усилията си в подкрепа на младите хора в Европа”, в която са набелязани действия за подпомагане на страните членки да модернизират и подобрят своите образователни системи.
В повечето страни от ЕС се наблюдава тенденция на спад на разходите за образование на учащ, въпреки че те все още са малко по-високи от средните за ОИСР. През 2010 г. разходите на учащ във всички равнища на образование в ЕС-21 са били 7200 евро спрямо 6900 евро в ОИСР като цяло.
Това е основание за тревога, още повече, че данните на ЕС за държавните разходи за образование като процент от БВП показват, че в пет държави от Съюза (България, Гърция, Италия, Румъния и Словакия) от 2008-2009 г. се наблюдават едновременно ниско равнище на инвестициите като абсолютна стойност и тенденция на намаляване на разходите.
През 2011 г. средно 15% от младите хора на възраст между 15 и 29 години са били неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET) – този резултат е съвсем малко по-нисък от средното за ОИСР равнище – 16%. В Гърция, Ирландия, Италия и Испания обаче повече от 20% от младите хора са били в такова положение.
Делът на обхванатите от програми за професионално образование учащи в горната степен на средното образование в страните от ЕС е висок, като надхвърля значително средното за страните от ОИСР равнище. Положението обаче е много различно в отделните страни от ЕС.
Средно учителите в страните от ЕС получават между 77% и 89% от заплатата на работещи на пълно работно време хора със сравнимо с тяхното образование. Техните заплати са спаднали с около 4% в реална стойност в периода 2009-2011 г. Ако тази тенденция се запази, това може да постави под въпрос наемането на работа на нови поколения мотивирани учители, за да бъдат заместени остаряващите, които ще се пенсионират в близко бъдеще.
Съотношението между половете във висшето образование в страните от ЕС се подобрява, но не еднакво навсякъде. Както показва докладът, от известно време в Европа повече жени придобиват бакалавърска/магистърска степен, отколкото мъже, като делът на жените нараства (60% от всички завършили висше образование в 21 страни от ЕС през 2011 г. спрямо 55% през 2000 г.).
В областта на математиката, науките и технологиите обаче техният дял е нараснал слабо – от 40 на 42% (с изключение на Чешката република, Германия и Словакия, където той се е повишил с повече от 10 процентни пункта), а делът на жените, завършили инженерни науки, е бил 28% (повишение спрямо 23%).
Възможностите за заетост остават много по-добри за мъже и жени, завършили висше образование, в сравнение с всички други равнища на образование. Разликата в равнищата на заетост между завършилите висше образование мъже и жени на възраст от 25 до 64 години обаче е достигнала 7 процентни пункта средно за ЕС-21 и 9 процентни пункта за целия ОИСР.