Съществува триене между работниците от „първа линия” и работниците „на бюро”
(снимка: CC0 Public Domain)
Пандемията нахлу в традиционната ни офис-среда с всичките си екстри. Приспособихме се към нови начини на работа за нула време. Започнахме да говорим за дистанционната работа като за нещо нормално, което ще продължи да бъде част от ежедневието ни. Но има професии, които не могат да се работят дистанционно. И точно тези хора се чувстват зле – откъснати, отрязани от останалите колеги, изолирани, натирени.
Пандемията доказа няколко неща, които може би не бихме осъзнали без внезапната поява на коронавирусната ситуация, включително факта, че съществува триене между работниците от „първа линия” и работниците „на бюро”. И това напрежение е налице по целия свят, отбелязва Protocol.
В известен смисъл теренът се изравни. Някога едните бяха разпръснати по места, а другите бяха концентрирани в офис, за да изпълняват „бек-офис” задачи. Сега всички са разпръснати къде ли не. Работата по време на пандемията ни показа какво можем да постигнем с подходящите инструменти и технологии, за да могат служителите да вършат работата си, където и да се намират.
Но разликата между тези, които работят „на първа линия”, и тези, които остават „в сянка”, всъщност стана още по-рязка. И сега е време бизнес-лидерите да поставят акцент върху работата на онези, от „първа линия”, които се чувстват по-откъснати от всякога.
Има безброй анализи за различните начини, по които работата от вкъщи е повлияла на ежедневието ни. Това включва и отегчението от виртуални срещи, и елиминираното досадно пътуване от и до работното място, и психичното здраве. Но в целия този порой никой не издумва дума за една цяла и много съществена част от част от работната сила: работниците без бюра, които съставляват 80% от световната работна сила!
Пандемията изведе на преден план проблеми, които съществуват от дълго време, и ги тикна в очите ни. В повечето организации има две „нива” – хората, работещи на първа линия, и тези, които са постоянно на бюро в офиса – а между тях има цяла бездна.
Възможността за ефективно свързване на двете нива – от нивото на чистача до нивото на топ-шефовете – беше трудно за овладяване по време на пандемията. В по-голямата си част технологиите не успяха да изградят този мост. Сега е крайно време пропастта да се преодолее – с инструменти, които работят.
Проучване, проведено от Workplace на Facebook, установи, че 85% от работниците „без бюро” се чувстват откъснати, изключени от офиса. Едва 49% от мениджърите на първа линия казват, че се чувстват адекватно оценени. Това трябва да се промени.
Сътрудничеството бе посочено като фактор от първостепенно значение, когато работещите преминаха на режим на отдалечена работа. Повтаряше се колко е важно да се запази връзката, да се съхрани духът на сътрудничество. Ала за работещите на първа линия връзката винаги е била проблем.
Възможно е да се предположи, че работниците от първа линия не се нуждаят от всички онези послания, идващи от изпълнителния директор. Съществуват обаче важни фактори, които имат значение за тях, включително:
- какво прави организацията за служителите, за да управлява психичното здраве по време на пандемията;
- как организацията предоставя инструменти и предлага технологии, за да обслужва по-добре работната среда на всеки служител;
- как се оценява заплащането в условия на пандемия;
- как се определя почивката.
Освен това работниците на първа линия се нуждаят от място, където да задават въпроси на ръководителите, за да разберат по-добре как тяхната роля може да се развива и променя.
След като разбираме, че е важно да водим разговори на живо с клиентите, та дори и през видеоконферентна връзка, би трябвало да разбираме, че и за работещите в организацията е важно да има разговор на живо. Важно е да има възможност за въпроси и отговори в жив разговор с висшите ръководители. Нужно е да има място за безопасно питане, споделяне.
Наред с успокояването на хората, уталожването на безпокойствата и справянето със страха и несигурността, лидерите на компаниите трябва да не забравят да подчертават приноса на екипа „от първа линия”. Нужно е да се говори за това, а то от своя страна оказва влияние за повишаване на мотивацията и чувството за признание.
Работниците от първа линия трябва да бъдат въоръжени с инструменти, които улесняват управлението на работата и живота им, като например функция за покриване на смени – или възможност за бързо и безпроблемно заявяване на смяна и запълване от колега чрез мобилното устройство. Този тип инструменти са от фундаментално значение за тази група, тъй като здравето, семейните приоритети и личният живот заемат първо място.
Работниците от първа линия обаче нямат достатъчно подобни средства. Те са най-слабо свързани с „централата”, а в същото време поемат най-голям риск и имат ценна информация от първа ръка за нагласите на клиентите, която е от решаващо значение за крайния резултат. Какво излиза?
Ключови служители като касиери, продавачи на дребно, производствени работници и други често нямат достъп до технологиите, които ползват колегите им в цялата компания, а в същото време те традиционно са първата точка на допир с клиентите и могат да предложат ценна информация на организацията, за да се вземат по-добри бизнес-решения.
Инвестицията в комуникационни инструменти и платформи е важна част от уравнението при решаването на този проблем. А той не бива да бъде пренебрегнат. Организациите трябва да внедрят инструменти за улесняване и автоматизиране на задачи като покриване на смени, споделяне на критична информация за здравето и безопасността и предоставяне на достъп до информация чрез мобилни устройства.
Най-важното в този процес е създаването на трайна, стабилна връзка за „несвързаните” – хората, които са разпределени по места за изпълнението на „полеви” задачи.